Прокълнатата улица

First topic message reminder :

Над улицата лежи тежко проклятие,който стъпи тук на петък 13 в 00:00 часа остава завинаги.Човека бива заклещен между две от астралните нива и няма връщане назад.Затова тази улица е пуста и необитавана,всеки се страхува да я доближи особено на посочената дата.

Демоните непрекъснато атакуваха и вече ми се изчерпаха вариантите.Не знаех как да мотая моя,а не исках да го убивам,трябваше ми информация,не кръв.Исках да знам кои са и какво търсят тук,имах купища въпроси.
Изчадието до мен разполагаше не само с огнени топки,но и пускаше светкавици.На няколко пъти ги насочвах обратно към него с проекцията си,но мръсника му хвана цаката.Хубавото беше,че не можеше да ме хване,движех се преклено бързо ,но чудовището явно му писна и замахна яростно с ръка,след три-четири опита успя да ме уцели и бях на земята.Не виждах нищо,всичко ми беше размазано,сякаш бяха сложили завеса пред очите ми.Усетих как грубите ръце на демона се впиха във рамото ми и ме изхвърли в другия край на сатята.Е,хубавото бе,че не можех да умра,освен ако не използваше кол.Докато тромавия великан дойде до мен,се изправих и събрах сила,опитвайки се да му направя поне рана с някой и друг взрив.
-Ха ,нека ти е сега! - добавих след скимтенето на звяра срещу мен.
Огледах стаята за нещо за което да го вържа или закача,но от къде тоя късмет.
Чух как един от събратята му избухна в пламъци,е поне Алис се справи с нейния.
-Как да не обичаш токчетата,а? - провикнах се с усмихка към колежката си,която тупаше ръцете си от противното същество.
-Мамка му ,трябва ми въже!-казах си тихичко и ето ,че в ръцете ми се появи нещото ,което си бях пожелала.
-Но,как? О,проекция .- спомних си за силата ,с която връщах топките на нещастника,но не знаех,че може и такива неща.
Обиколих демона със скоростта на вампирите и го завързах отзад
-Няма къде да ми мърд... о,не,само не това! - процедих през зъби.При взрива ,бях наранила ръката му, кървеше ужасно.Не ме притесняваше факта,че щях да го "изсмукам",а от това,че можеше да не успея да се спра и да нападна Стив и Алиса.
Стивън?! Помислих за секунда..къде беше,отново във въздуха ,там поне не можех да го стигна,но Алис.
"Дръж се,мекушаво създание такова,всеки път ли ще изпадаш в пристъп заради малко кръв" май не трябваше да споменавам тази определена дума.Очите ми започнаха да парят и усещах как нищо друго няма значение,освен ранения демон.Чудовището се гърчеше,опитвайки се да се освободи от въжето,но мен сякаш не ми пукаше какво щеше да стане,нямаше да получа отговорите си и ...докато се усетя вече бях при демона опитвайки от отвратителната му кръв.

_________________

Докато разговаряхме с Алиса и Виктория ,директорката забеляза някаква светлина в далечината.Тримата бързо се насочихме натам.
-Най-вероятно са нисши демони.Или някой хулиган.-предположих аз.
Когато Алиса отвори вратата с помощта на телекинезата си ,тримата нахлухме.И какво да видим...трима качулатковци около стар гримоар.
"Нищо ново под слънцето"-помислих си.
Направих път на дамите ,при което те ме погледнаха сърдито ,а аз само се усмихнах виновато.
Първите двама демони си набелязаха Алиса и Виктория ,вероятно защото ги помислиха за по-слаби ,но...жестоко се бъркаха.Двете преподавателки им се нахвърлиха като кучета на кокал.
Е...влязох и аз.Онзи демон в средата ,който беше облечен в тъмно червена роба ,явно лидера ,само ме погледна и продължи да си чете дяволските заклинания.
"Напълно ме игнорираш така ли?-си казах на ум.-ГРЕШКА!!!"
Затичах се към него и на метър и половина от него отскочих ,превъртях се във въздуха и се приземих зад него.Той се изправи ,обърна се и замахна ,но аз се издигнах с левитацията си и започнах да го налагам.С последния ритник ,който беше доста по-силен от останалите ,демонът излетя.Аз отново стъпих на твърда земя и видях ,че опонентът ми се изправя.
Мислех си ,че ще има същите сили като на "дружките" си ,но уви.За разлика от другите двама ,които основно използваха енергийни кълба ,този тук изкарваше изпод кожата си някакви остри колове ,които всъщност бяха направени от костна тъкан.
За част от секундата в ръцете му се плъзнаха две и той ги изпрати към мен.
-Е ,хайде де!Постарай се повече!-изкрещях и ги запратих обратно към него.
Той само ми се ухили дяволито и докато се усетя коловете отново летяха към мен.Аз само отпуснах тяло назад и направих мост ,за да ги избегна.
-Какво по дяволите!Момичета този тук използва телекинеза.Внимавайте!
Изправих се рязко и го запратих в стената с телекинезата си.
Той бързо се върна към реалността и отново запрати към мен този път четири кола.Аз се завъртях грабнах едното оръжие на злото ,но грешката ми беше ,че застанах с гръб към демона и с това доста го улесних.
Изведнъж литнах напред и се блъснах в стената.Строполих се на земята и затворих очи ,в опит да го накарам да си помисли ,че съм мъртъв.Насочи вниманието си към Алиса ,която междувременно бе приключила със своя демон.Проектирах се зад него с кол в ръка и го намушках в рамото.Завъртях го към мен и го запратих в отсрещната стена.Върнах се обратно в истинското си аз и извадих от стената останалите три кола отново с помощта на телекинезата си и по същия начин единия го запратих в другото рамо на демона ,а останалите два зи забучих в дланите му ,за да не може в скоро време да използва силите си.
-Пази го да не мърда.-казах на Алиса.
Обърнах се към смучещата демонска кръв Виктория и извиках:
-Вики не!-но тя не ме чуваше въобще.-Не му оставяш избор.
Отделих я от него с телекинезата си.Той падна на земята от загубата на кръв.Отидох до Алиса.
-Ще прощаваш ама...-наведох се и отчупих токчето на другата й обувка.
Отидох отново до демона и го набучих в челото ,както на прави Алиса с другия.Направих го защото видях ,че има ефект.Онзи само плана и в стаята засмърдя на изгоряла плът.
-Мерси колежке!-извиках на Алиса.-Ще ти купя нови обувки.Имаш думата ми.
Хванах Вики за ръката и я поведох напред.
-Вики...-казах тихо.Никаква реакция.-ВИКИ!-изкрещях и тогава тя се оцъкли насреща ми.-Добре е.-засмях се.-Алиса прехвърли се в кабинета ми и донеси пет магически кристала.Надявам се да схващаш идеята ми.Аз ще остана тук и ще гледам този приятел да не направи някой пакост.
Той не спираше да ме гледа злобно.Аз също му се намръщих в знак на подигравателност.
-Няма да разберете нищо от мен.Особено ти...проклет вещере!

_________________

» Къщата на улица Дейзи Хил, Лора и Ема Стоун
» Централната улица "Ла Рамбла"
» Божествени и прокълнати
» Опасни улици (2009)
» Джон Стайнбек

Прокълнатата улица

Прокълнатата улица

Similar topics

Similar topics