Другите ми излагации, тук. ;д
**
Пак идваш и тих, и безмилостно истинен,
заключил в очите си онзи луд чар.
Аз вече не търся във думите искреност.
Ръцете ми парят като къс древна жар.
Ела, но мълчи. Не твърди, че обичаш -
аз го зная. Ти все още бъди
жарък и пламенен… Аз съм просто момиче,
ти си просто момче… а дали?
Ти докосваш, а Луната трепери,
от страст натежала самотна девица.
Ти целуваш… не, недей спира -
остави я да гасне… Тя има звездите.
**
Там, на кръстопътя, с поглед замаян,
подгонил на облаците игриви крилете,
когато те притисне живота отчаян,
и отнеме щастието ти направо от ръцете…
Когато не виждаш Луната и Слънцето,
и угасне дори светлината в тунела,
когато те смачква безмилостно мъката
и отнема всичко, в което с любов си се клела…
Когато си сама, а трябва да си смела,
когато не можеш просто да спреш,
когато дойде болката, сълзите довела
и няма на кого да се опреш…
Когато свърши всичко сладко във дните ти
и нямаш сили даже за крачка напред…
Не се отказвай! Не спирай, разбираш ли?
Повярвай, ще бъда точно до теб.
Заглавие: Стихотворения 
