Класната стая

Джейн се прибра в стаята си към полунощ от купона по случай началото на учебната година.След като се прибра в стаята си Джейн се изкъпа,свали си грима и се приготви за лягане,но след като прекара известно време във въртяне в леглото тя реши да излезе на нощна разходка да глътне малко чист въздух тъй като не можеше да заспи.Когато излезе от стаята си Джейн не знаеше всъщност къде отива,но докато вървеше се сети,че на купоне е чула за чудесно място наречено "Изворът на щастието".
Отиде там и мястото я плени с красотата си,а и тя видя едно момиче,което по рано беше видяла на купона,но сега Джейн реши да отиде да и се представи и да се запознаят.
След като се запознаха двете момичета отидоха в стаята на Джейн.Когато Джейн разказа историята си на Стейси на посещение им дойде една от преподавателките Алиса Халиуел.Тази преподавателка знаеше за странните обаждания и се тревожеше за Джейн,затова дойде на проверка при Джейн,но остана малко изненадана от факта,че вижда още едно момиче.На Джейн веднага и хрумна,че е сгафила нещо и сега ще и се карат и ще я водят при директоркта,но за нейно щастие не беше се провинила.Алиса беше дошла просто да се увери,че съм добре тъй като съм си тръгнала тичешком от купона.След като си тръгна аз и Стейси останахме в стаята ми и си говорихме до сутринта,а когато се събудихме установихме,че остават 10 минути до началото на първия час.И двете станахме и се оправихме.Ако вървяхме бързо нямаше да стигнем на време,затова хванах Стейс за ръка и неусетно се озовахме пред кабинета.Първи час имахме при директорката,а предмета беше Отвари.Кабинета по Отвари беше на първия етаж на Академия "Ерагон".До началото на часа оставаха 4 минути и половина.Леле нямаше да е никак добре да закъсняваме още от първия ден и първия час при директорката.Когато влязохме в класната стая госпожица Виктория Арчибалд вече беше там.Със Стейси поздравихме:
-Добро утро -казахме и двете в един глас и седнахме на третия чин.
Когато госпожица Арчибалд стигна до буква "Д" станах и се представих:
-Аз съм Джейн Смит и съм на 17 години.
След като стигна до буква "С" Стейси също се представи и след това госпожица Арчибалд започна да говори по урока.
Часът беше доста интересен и ние със Стейс не спирахме да обсъждаме това,което ни впечатляваше,а то беше почти всяко нещо.Би звънецът,който оповести,че часът по Отвари е отлетял като един миг и честно казано бях малко разочарована тъй като ми се стори твърде кратък,но хубавите неща свършват бързо.Реших да попитам за нещо повече около предмета и казах на Стейси:-Ела с мен да попитам нещо .. -тя кимна утвърдително с глава,а аз се усмихнах мило.Заедно отидохме до бюрото на госпожица Арчибалд и попитах:
-Извинете .. госпожице Арчибалд бих искала да разбера от къде можем да намерим още информация по предмета?-зададох въпрос и се усмихнах мило на директорката надявайки се да не ме сметне за луда за дето и задавах такъв въпрос,но бях страшно любопитна.
-Извинете,но от къде мога да науча повече за предмета като цяло?

Аз и Джейн успяхме да стигнем на време за прървия си час в академия "Ерагон". Ние поздравихме учителката и сеганхме на един от диваните. Преподавателката ни обясни че днес няма да имаме много точен урок ами повече урок по опознаване. Ние изслушахме с интерес това, което ни каза и когато дойде реда на Джейн тя се представи. Не след дълго дойде и моят ред. Всички очи бяха насочени към мен, а това страшно много ме притесняваше. Не обичах хората да се вторачват в мен. От малкото притеснение, което имах до преси малко за първия час, в мен изригна вулкан от емоции. Знаех че трябва да се представя затова казах:
- Аз съм Стейси на 17 години съм. Съвсем наскоро разбрах, че съм ангел и още не съм свикнала с всички свръхестествени неща,които стават около мен.- приключих с представянето си, а всички продължаваха да ме зяпат.
Не след дълго всички се бяхме представили и Госпожа Арчибалд попита кави отвари знем. Ние казахме тези които знаем, а онези които за първи път чувахме си записахме. Аз и Джейн с удивление обсъждахме предмета и наистина ни харесваше. Беше страшно интересно и на мен наистина ми харесваше. Притеснението от одеве беше изчезнало и сега на негово място имаше повече любопитство да науча нещо повече за предмета, и интерес към всички отвари, които ще изучаваме. Бих казала че за първи път през целия ми живот, ми беше интересно в някой учебен час, но все пак това не беше обикновено училище.
Не след дълго часът приключи. Ние се отправихме към учителката и Джейн я попита от къде можем да научим повече за предмета като цяло. Да това беше първият ми час тук, но определено ми харесваше повече от където и да е било на друго място. Чуствах че тук ми е мястото, че тук е новият ми дом, истинският дом.

Първи час в това "училище".Но нима това наистина бе училище или цирково шоу?!Хах,Дилън не спираше да си мисли това,вървейки по дългия коридор към кабинета по Отвари.Влезе в стаята и без да поглежда никой седна на последния чин и сложи глава на ръцете си.Въпреки че беше наполовина вещер и трябваше да е много въодушевен от часа,той сякаш не бе тук.
Учителката влезе и се представи.Виктория Арчибалд.Иглеждаше мила и очарователна жена,но може би още не бяхме разбрали каква може да бъде.Поне днешния час нямаше да бъде труден,тъй като още всички не можеха да си съберат мислите.
Когато учителката попита който каквото знае да каже нещо за някаква отвара,момчето се умълча и загледа разсеяно през прозореца.Времето бе много хубаво и слънчево.От това му се доспиваше още повече.Слушаше с половин ухо какво отговаряха учениците и какво добавяше госпожицата Вики.Часът свърши много бързо "Или може би така ми се струва?" и Дилън излезе тромаво без да знае къде и какво да прави.Затова завървя към стаята си.
-Часът много ми хареса,госпожице.-добави,като видя Виктория да върви малко пред него и тя се обърна.Дилън се усмихна,тя също му отговори с усмивка и отиде разсеяна нанякъде.