"Класната стая"

Никога досега не бях преподавала истински в Академията. До този миг, бях обучавана как да го правя, присъствах на уроци, но реално не съм водила часове в истинска обстановка. Когато се събудих, онова неприятно притеснение се появи като топка в стомаха ми. Изправих се бавно от леглото си, а след това се приведох в нормален вид. Моя час беше чак четвърти поред и имах време да отида до класната стая и да подготвя всичко, за да е така, както трябва.
Облякох се спретнато. Разбира се, не в облекло, типично за старовремските учителки, а дънки и семпла риза, заедно с черни токчета. Класната стая се намираше два етажа над моята спалня. Коридорите бяха празни, защото учениците бяха в час, но тук-там се мяркаше по някой друг учител, който имаше свободен час. До началото на моето занятие имаше малко по-малко от половин час.
В тъмната класна стая нямаше жива душа. Аз не исках хора от персонала да я поддържат, да я чистят и подреждат. Предпочитах сама да го правя, защото имах много свободно време, а пък и на мен това ми доставяше удоволствие. Предварително бях подредила всичко и бях напълнила малкия хладилник, скрит в един шкаф. Исках моите ученици да се чувствах добре, затова реших, че част от процеса ми на обучение ще бъде да им давам по нещо за пиене и нещо малко за хапване, колкото да се подсилят за часа.
Когато би звънеца за край на часа, топката притеснение отново се намести в стомаха ми. Само около три минути след това първите ми ученици влязоха в класната стая. Аз бях права до масите и приветствах всеки влязъл. Точно десет минути след края на часа, би звънеца за влизане в следващия. В стаята бяха влязли девет момичета. Явно първата ми година групата щеше да бъде изцяло представлявана от женския пол. Това, до една определена степен, беше облекчение за мен.
- Здравейте, момичета – поздравих, когато всичко вън и вътре утихна – Казвам се Никол МакАдамс, но не искам да ме наричате професор, госпожо и така нататък. Не съм много по-възрастна от вас, така че наричайте ме както желаете. В първия ви час, тоест сега, няма да учим нищо ново. Мисля, че всички знаят, че в първия учебен ден се прави всичко друго, но не и да се учи – засмях се, а момичетата последваха примера ми – Надявам се да се разбираме чудесно. Аз нямам много изисквания и единствено искам с вас да станем приятели и да се забавляваме. Все пак, актьорското майсторство не е наука, а идва отвътре. В първите няколко часа ще се занимаваме с малко теория, това е неизбежно, но после ще минем към практиката, което е вълнуващата част. Изискванията ми към вас, момичета, може да прочетете ето там – посочих една малка коркова дъска – Сега ще ви дам време. Ако имате някакви въпроси, винаги може да ме намерите в кабинета ми и да ги зададете спокойно.
След края на тази реч се усмихнах, защото видях, че момичетата приемат всичко доста добре и изглеждат въодушевени за бъдещите ни часове. Оставих възможност на ученичките ми да се представят с няколко думи – име, раса, нещо интересно за тях. Все пак, първата стъпка към сприятеляването е опознаването.
- О, забравих да ви кажа – сетих се изведнъж – Ако сте жадни, имам кафе, кока-кола, сокове и вода. Освен това ми се намират и дребни сладкиши. Не се притеснявайте да си поискате, ако желаете – момичетата ме изгледаха доста странно, но изглеждаха доволни – Да, аз не съм строга, ще се уверите в това. Мисля, че нямаме повече работа тук. Ако има нещо неясно, заповядайте в кабинета ми в съседство на тази стая. Не забравяйте, че имаме часове в петък и събота! Сега, ако желаете може да разгледате класната стая или да си починете. Ако пък искате, може да си говорим, аз нямам бърза работа – засмях се.
След като видях колко симпатични и чаровни са момичетата, веднага се успокоих и се почувствах в свои води. Направо нямах търпение за утрешния час.

ДОМАШНА: Знаете... Напишете ми РП тук (моля ви да е минимум 10 реда) как се представяте, какви са първите ви впечатления и мнения за часа по актьорско майсторство и учителката.

Влязох в първият си час за деня с малко плахо изражение. Не знаеп дали ще ми хареса, каква е преподавателката и дали ще се разбираме. Но след точно няколко секунди вече бях впечатлена от стаята, която се оказа доста уютна и се почувствах доста добре, когато установих, че тук са само момичета. Странно...по принцип не изпитвах подобни тевоги относно учебни часове. Настаних се на един стол и Никол, както тя бе казала да я наричаме, започна да говори. Изглеждаше симпатична и дори ни предложи нещо за пиене и ядене. След около 10 минути от часа и при мен нямаше дори помен от притеснение. Всъщност дори чаках с нетърпение да се започзнаем лично. Изглеждаше като доста симпатична личност и поне според мен, щяхме да намерим общ език. Било то в думи или в действия(все пак това е актьорско майсторство). За да съм съвсем честна, радвах се, че имаме такъв предмет. Това най-вероятно щеше да стане едно от любимите ми занимания. Обожавах да влизам в ролята на някой човечец и да се опитвам да разгадая мислите и чувствата му в дадена ситуация.
Съвсем скоро Никол ни каза, че можем да изберем какво да правим и аз отидох, за да си извадя кола от хладилника.
- Здравей. -заговори ме едно момиче и разговорът ми с преподавателката щеше да почака. Обърнах се към непознатата и се усмихнах.
- Здравей. Аз съм Уайли, приятно ми е.- и така се запознах с първата си съученичка. След около 30-тина минути часа свърши и аз се запътих към следващия...

Когато влязах в стаята, в която се провеждат часовете по актьорско майсторство, там вече имаше няколко ученички. Учителката стоеше отстрани и посрещаше с усмивка. Тя беше наисттина красива и не много по-голяма от нас. Всъщност тя беше единствения учител, който можех да различа на виншен вид, като изкючим Алиса Халиуел, която видях снощи в стаята на Джейн. Когато стигнах до учителката аз я поздравих.
Не след дълго часът започна. Тя се представи и помоли да нея наричаме госпожо или професор. Никол МакАдамс издлеждаше наистина стршно готина за учител. След като приключи с речта си тя ни позволи да разгледаме кабинета. Предложи на кафе кока-кола, сокове. Също така каза че има и сладкиши.
Тази учителка искаше да се чувстваме добре в нейните часове, а това правеше стахотно впечатление във всеки ученик. Ако продължаваше така не след дълго тази учителка щеше да ми е любима. С нетърпение очаквах следващият ми час по актьорско майсторство.