Стаята на Джейн и Уайли Смит

Понеже беше станало късно, аз и Джейн отидохме в стаята. Тя реши че може да ми се довери и ми разказа историятай. Беше наистина страшно. През цялото време докато слушах разказа и бях вцепенена от ужас. В ума си се питах с какво по дяволите това момиче беше заслужило всичко това ?
Тя тъкмо приключи с историята си и ме попита за моята, когато в стаята изведнъж се появи момиче, което не беше мног по-голямо от нас. Когато Джейн ми я представи веднага разпознах името й. Алиса Халиуел щеше да е преподавателят ми по Уайтуайдърология. Тя изглежда беше притеснена за Джейн и затова беше дошла да провери как е тя. Определено не очакваше да ме завари там.
След като видя че всичко е наред, тя излезе от стаята. Честността на Джейн ме беше поразила затова реших и аз да съм честна с нея.
- Всъщност съм ангел, но го разбрах съвсем наскоро. От съвсем малка съм израстнала в обикновено семейство. Майка ми и баща имаха собствена фирма и винаги съм била тяхното малко момиченце. Получавах всичко, което пожелая и никога не са ми отказвали. Имах и брат, който обичах повече от всеки друг човек на тази земя. Той беше човека, но когото можех да споделя всичко. Нямахме тайни един от друг, но един ден докато се прибираше от училище някакъв пиян шофьор минал на червено и се забил във шофьорската врата на брат ми. Той беше тежко наранен и издъхна в болницата. Това беше наистина тежко за мен, отне ми месеци докато се свестя. Не след дълго започнаха да ми се случват странни неща. Докато се оглеждах в огледалото например си мечтаех да приличам на някой и като погледнех виждах този човек в огледалото. Това наистина ме стряскаше, започвах да си мисля че съм луда. Един ден се запознах с едно момче, което знаеше всичко за мен той ми разка коя съм всъщност, обясни ми всичко което се случва с мен и ми спомена за това място. Аз естествено не му повярвах. И така мина още известно време, една Неделя майка ми ми се обади да и занеса едни документи във фирмата. Докато ги търсех намерих документи за осиновяването ми и всичко започна да се навързва. Пказа се че съм осиновена и всъщност не познавам родителите си, а може би и че момчето е било право. Затова си събрах багажа и се изнесох. Ето как се озвах тук.
Тя излуша историята ми и след това си говорихме до рано сутринта. Когато се сабудихме осъзнахме, че има около десет минути преди първият ни час да започне.

Бях получила смс от Джейн да мина през стаята й, затова отидох до моята, за да се преоблека и се отправих натам. Не след дълго вече бях пред стаята на Джейн и почуках на вратата. Джейн ми отвори и ме покани да вляза като ми каза да се чувставам като у дома си.
Вътре имаше още едно момиче, което не бях виждала до сега. Джейн разказа на момичето за първата ни среща и то се обърна и ми се усмихна, а аз казах:
- Здравей аз съм Стейси.- усмихнах и се мило.- Та такам какво ще правим днес?
Попитах аз двете момичета, които ми се усмихваха на среща. След това отново заговорих;
- Хайде да купонясваме по женски какво ще кажете?
Те двете се разсмяха на желанието ми за купон и аз се присъединих към тях. Беше хубаво да познаваш поне някой в цялата тази огромна академия. Поне не се чувстваш напълно самотен.

След часовете с Джейн отидохме в стаята и, която в последствие се оказа наша стая. Влязохме вътре и тя ми обясни защо не иска да се разделяме и как ще бъде разделението за шкафовете. В началото гледах малко стреснато...Не малко, а доста, защото не очаквах да сме в една стая, но пък след това мисълта започна да ме радва. А последните и думи бяха посрещнати с крива усмивка от моя страна и замеряне с възглавницата.
- Аз съм малката ти сестричка? Ще видиш ти колко съм малка...- предстоеше бой с възглавници, но точно преди и тя да ме замери с нейната калъвка, на вратата се почука. Обърнах се по посока на шума, оставяйки на мира частта от спалния комплект, който бе в ръцете ми.
- Чакаме ли някого?- обърнах се към сестра си.
-Да ъ .. нали видя,че се опитах да настигна едно момиче след часа по италиански .. тя ми е приятелка и искам да ви запозная, затова я извиках.-обясни ми Джейн. Кимнах и изчаках да отвори вратата. Там стоеше момиче с тъмна коса и светли очи. Не беше вампир, нито върколак. Може би...ангел? Усмихнах и се и с приближих към нея. Тя се представи веднага.
- ЗДравей Стейси. Аз съм Уайли...По-малката сестричка на Джейн.-разсмях се на последните си думи.
- А идеята за купона е супер. Аз съм навита.- вдигнах леко рамене. Бях уморена...Но никога за купон.

- Аз нямам никакви претенции, а пък и закритият басейн звучи доста добре. - усмихнах се аз на двете сестри.
Обичах да плувам вадата ми беше като втори дом. А пък и щеше да е забавно три момичета на едно място. Щеше да има вода, клюки и много забавление. Опредделено това ми беше нужно, за да ми стане по-весело, а ако успеем да се разлигавим то тогава щеше да е нещо страшно.
- Аз обаче ще отида до оята стая, за да си взема банския, а вие ако искате ме чакайте направо при басейна.
Те двете ми се усмихнаха и кимнаха, а аз се отправих към моята стая, за да си взема всичко, което ми е нужно.

- Добре, Стейси. Ще се видим след малко.- помахах и и се обърнах към Джейн. Все пак бях "вълк", не можех да се правя на глуха. И тя много добре знаеше, че за да не я чувам трябва да отиде поне през няколко стаи. Срещнах погледа и и изражението ми стана сериозно.
- Какво става? Кой беше това?- тя не звучеше така сякаш го познава. Но не исках да звучи като разпит, затова се опитах да бъда шеговита. Отидох до куфара си и започнах да ровя за бански. Имах няколко вида, но повечето бяха прекалено изрязани. Накрая намерих един, който по чудо не бе на две половинки. Червен, отстрани артистично изрязан с виещи се пламъци.
- Да нямаш таен обожател?- засмях се леко, като се обърнах към сестра си. Мисля, че тя все още се чудеше как да ми отговори, затова щях да и дам малко време.
- Ще се преоблека. А ти можеш да ми разкажеш по пътя.- намигнах и и след около пет минути вече бях с бански и рокля, готова да плувам.