Тренировъчната зала

Не усетих кога се
мина времето между дните,в които имах уроци с учениците,сякаш не се бяхме виждали от няколко часа..е,поне за мен.На тях сигурно им е било хубаво през този период.Докато слизах към първия етаж от академията,често поглеждах през
прозорците,навън беше прекрасно време,прелитаха птици,а вятъра никакъв го нямаше,точно време за почивка...в близките нялолко дни мислех да организирам
някой и друг поход до лагера в близост до замъка.Бях се облякла в удобни дрехи
,все пак днес реших да проведем практически урок,обзалагам се че на учениците им е тъпо да пишат и внимават в час,а какво по-хубаво от
опитите..винаги излизаше нещо забавно,на което можехме да се посмеем.
Влязох в класната
стая и написах на един лист с огромни букви „Моля, елате в тренировъчната зала”,надявах се да ми разчетът,всеки казваше,че пиша като с левия крак,но какво да се прави
и аз не го исках. Влязох в
помещението и се захванах да приготвям „терена”.Наредих стъклениците и нужните съставки за отварата пред всяко място и ..опа бях забравила най-важното..за днешния урок бяха нужни животни.Хм,от къде да събера 10-тина животинки за 20 минути,колкото и да ме биваше в лова,нямаше да стане,затова единственото ,което можех да направя е да се обадя на преподавателя по ГзМС.
„Помощ!Трябват ми 10 животинки до 20 минути.” – написах едно съобщение,знаех ,че няма как да ми откаже затова седнах ухилено на един стол и зачаках доставката.
След няма и 15
минути задъхания Стивън влезе в стаята и остави няколко клетки с различни животинки..2-3 заека,4 котета,1 змия и 2 таралежа.
-Ти си ми спасението – потупах О`Конър по рамото и сякаш чули сигнаха,учениците започнаха
да прииждат.Като се събраха повечето започнаха да си шушукат,може би се чудеха каква е тази зоогическа градина,но скоро щях да им обясня.
-Добър ден ученици,както разбрахте днес ще имаме практически урок – усмихнах се весело,но явно повечето от тиинейджърите се ужасиха.-Спокойно,няма да боли,само ще
направим една отвара,доста лесна при това.
-Еq да започваме...извадете листчетата мандрагора от торбичките пред вас и пуснете 2 в съда с водата ,след това добавете малко перуника и разковниче,предполагам
знаете какво е,понеже доколкото разбрах сте го учили по билкология.
Като усетите,че елескира е готов да заври,пуснете и перцето до вас.. –това е магическа съставка,спомагаща по-бързото развитие на нещата,иначе трябва да чакаме около 2
часа.Изключете котлона и сипете внимателно отварата в стъкленицата,би трябвало да е с цикламен цвят,ако не е –опитайте отново.
След 10-тина минути
всичко бе готово и учениците чакаха със стъкленици в ръка.
-Сега един по
един ще Ви извиквам,на всеки ще се падне по някакво животно.Единственото което
трябва да направите е да пуснете стъкленицата до животното и да си представите как според вас трябва да изглежда момичето или момчето на мечтите Ви.
Чуха се доста викове и подхилкваня,затова се наложи да повиша тон
-Хееей,тук да не ви е пазар,я по-тихо. – развиках се за минута-Извинете,понякога мога да бъда и много лоша.
Докато учениците
прииждаха един по един,наблюдавах какви са резултатите.
-Искам и всеки да
ми каже дали това е намислил,за да знам дали отварата е добре прикотвена.И
запомнете, 1 минута след като животното се е превърнало в Господин или Госпожа перфектен/перфектна , ще възприеме обратно животинската си форма,така че не се кефете много- усмихнах се при унилия вид на няколко от тиинейджърите.

П.П-Задачата Ви е същата ,каквато беше и предишния час с малката подробност,че трябва да опишете как е подействала отварата на вашето животно.

П.П 2 - За домашна искам да ми отговорите на следните въпроси
1. За какво е използва "перцето" в повечето видове отвари?
2. След като приложите отварата,която правихте в час,върху животно,то остава завинаги във човешката форма или приема обратно животинската?
3.Според вас редно ли е всеки да получи желаното и трябва ли да се заслужи? (най-малко 4 реда) Задължително домашната на ЛС

Колко бързо миваше времето, а ето че вече дойде време отново да имам Отвари. Влязох в стаята, в която се проведе часът миналия път, но там имаше бележка, че часът ще се проведе в тренировачната зала. Отправих се към мястото, но явно бях подранила, защото нямаше почти никой.
За разлика от учениците госпожица Арчибалд вече беше там. Тя беше приготвила съставки за някаква отвара, а до нея имаше клетки с животни. Аз се усмихнах и поздравих госпожицата. Не след дълго вече се бяхме събрали и часът започна. Тя ни обясни какво да направим със съставките, за да достигнем до желания ефект. След като вече отварите би трябвало да са готови, тя ни обясни, че с помощта ма тази отвара, ще успеем да превърнем животното, което ни се падне, в момчето или момичето на мечтите ни.
Тя започна да ни извиква подред и наблюдаваше, резултатите които се получаваха. Когато дойде моят ред аз не бях сигурна, че всичко се е получило и ме беше страх да не стане нещо, което не трябва. Излязох от пред и застанах до животното, което ми се беше паднало. Още преди да пусна отварата до животното знаех какво искам да е момчето. Сещах се само за едно момче от обикновеното ми училище. Той беше рус със сини очи, невероятно тяло и всичките ми мечти се върнаха към това момче. Тогава се осъзнах че съм се замечтала прекалено много и трябва да пусна шишенцето. Така и направих и успях животното се превърна, точно в това , което желаех.
След мен имаше още съвсем малко ученици и не след дълго учителката обяви домашното и ни освободи. аз станах и излязох от кабинета.

Ох .. толкова бях сънена,че едва се дотътрих до кабинета по Отвари,след като видях бележката оставена от госпожица Арчибалд веднага тръгнах да тичам към Тренировъчната зала.По пътя си мислех "О-о-о не и днес ли ще тичам,за да съм навреме?!"май щеше да ее така .. хубавото е че наистина стигнах на време за часа.Когато влязох видях стъклениците с животни и докато заемах мястото си разглеждах нещата върху чиновете и тогава се сетих,че щом сме тук значи ще правим отвари и толкова бързо се разсъних,че самата аз едва го повярвах.Вече втори ден не бях виждала Сис или Уайли .. Уайли изобщо не влизаше в час,а Сис само я мярвах и после я изгубвах,а и не можех да видя никъде Дилън .. а толкова ми се искаше .. и в този миг чух гласът на госпожица Арчибалд,който ме изкара от мислите ми за Дилън.Огледах се и забелязах,че стаята се е напълнила и започвахме урока:
-Добър ден ученици,както разбрахте днес ще имаме практически урок - когато погледнах нещата пред мен малко се стреснах и явно не само аз съм имала поглед на "подплашен заек" защото преподавателката добави .. :-Спокойно,няма да боли,само ще направим една отвара,доста лесна при това.
-Е, да започваме...извадете листчетата мандрагора от торбичките пред вас и пуснете 2 в съда с водата ,след това добавете малко перуника и разковниче,предполагам
знаете какво е,понеже доколкото разбрах сте го учили по билкология.Такам сега оставаше да оплескам нещо и да гръмне това пред мен и тогава не знам как щях да се оправдавам.След като изпълних всички инструкции дадени от учителката се молех да не съм оплескала нещо все пак не желаех да се излагам още в началото на учебната година.И така сега трябваше да отидем при госпожица Арчибалд и да поставим стъкленицата до животното и да си представим момчето/момичето на мечтите си.Когато дойде моят ред отидох и си спомних Майкъл .. толкова силно исках да се получи отварата,за да мога да го видя поне още веднъж дори за толкова кратък миг .. и в този момент поставих стъкленицата до зайчето(то беше животното,което ми се падна) и в този момент красивото бяло зайче се превърна в Майкъл .. останах поразена от резултата .. толкова ясно си го спомнях въпреки,че беше минало толкова време .. и така минута по късно Майкъл отново се превърна,в това което в действителност беше симпатично малко зайче.Обясних на госпожица Арчибалд,че съм си представила бившия си приятел и тя само кимна.След като мина и последния ученик госпожицата ни даде домашно и аз напуснах стаята със сълзи на очи,който не исках никои да види.Не бях се замисляла,че да го видя отново ще предизвика такава болка в мен.По-добре да си бяхпредставила Дилън,за когото и без друго не спирах да мисля когато не бях в час и вниманието ми не беше привлечено от поредния увлекателен урок.

» Трофейната зала