Виктория Арчибалд
Директор
Брой мнения: 260
Join date: 15.05.2011
Информация на героя
Опит:
    (0/0)
Ниво:
 |  Заглавие: Из коридорите Пон Май 16, 2011 10:28 pm | |
| |
|
Завиер Девъру
Брой мнения: 5
Join date: 04.06.2011
| | Заглавие: Re: Из коридорите Съб Юни 04, 2011 10:01 pm | |
| Завиер току-що беше пристигнал, а вече мразеше мястото. По-скоро не самата сграда, нито земята, на която беше построена или пък интериора. Ненавиждаше хората - начина, по който го гледат, как шушукат зад гърба му, как го гледат с ококорени очи, сякаш до сега не бяха виждали някой като него.
Е, да, външния му вид не беше особено неутрален, а като за капак носеше и пътния си сак, пълен с дрехи и лични вещи, защото никой не си беше направил труда да го настани. Нямаше идея дали се налага да носи униформа, не бяха му дали списък с учебните занятие - общо взето всичко вървеше по законите на Мърфи, както обикновено.
Прекалено уморен от път и достатъчно отчаян, почти до непукизъм, Завиер хвърли сака си в един ъгъл на коридора и седна отгоре му, докарвайки такава отчаяна физиономия, че и най-коравосърдечния човек би се втурнал да му помогне. Е, ако сложеше пред себе си и табелка с надпис " Кой ме иска? " идилията щеше да е пълна, защото той и без това приличаше на сритано и изоставено пале. _________________ Hey, hey we are a hurricane
Drop our anchors in a storm
They will never be the same
A fire in a flask to keep us warm
‘Cause they know, I know
That they don’t look like me
Oh they know, I know
That they don’t sound like me Stop there and let me correct it
I wanna live a life from a new perspective
You come along because I love your face
And I'll admire your expensive taste...
|
|
Джейн Смит
Брой мнения: 215
Join date: 25.05.2011
Age: 18
Местожителство: град Хасково
| | Заглавие: Re: Из коридорите Съб Юни 04, 2011 10:53 pm | |
| Идвах от околностите и бях с малко по високи обувки.Краката ме боляха и реших да сваля обувките.След като оставих Корийн реших да се поразходя из коридорите на Академията преди да се върна в стаята си и тогава видях момче,което беше различно и много симпатично.Обаче на мен ми харесваше различното,затова сметнах,че е и доста сладко.Все пак беше хубаво всеки да им своя индивидуалност и да прави нещо свое различно от онова което правят всички останали.Очевидно беше,че е нов и явно никои не си беше направил труда да го упъти,затова реших,че няма да е лошо ако му помогна.Все пак и аз бях от скоро тук и ясно си спомнях първия ми ден просто като в необрано лозе бях.Както и да е докато се опитвах да настигна момчето,то хвърли сака си и седна върху него,а лицето му изразяваше такова отчаяние,че имах ужасното чувство,че ако продължи да се натъжава и аз може да се включа .. И така докато размишлявах неусено бях застанала точно пред него.Набрах си малко роклята на горе и клекнах до него.
-Здравей .. нужда от помощ?-казах и се усмихнах мило. |
|
