Завиер току-що беше пристигнал, а вече мразеше мястото. По-скоро не самата сграда, нито земята, на която беше построена или пък интериора. Ненавиждаше хората - начина, по който го гледат, как шушукат зад гърба му, как го гледат с ококорени очи, сякаш до сега не бяха виждали някой като него.
Е, да, външния му вид не беше особено неутрален, а като за капак носеше и пътния си сак, пълен с дрехи и лични вещи, защото никой не си беше направил труда да го настани. Нямаше идея дали се налага да носи униформа, не бяха му дали списък с учебните занятие - общо взето всичко вървеше по законите на Мърфи, както обикновено.
Прекалено уморен от път и достатъчно отчаян, почти до непукизъм, Завиер хвърли сака си в един ъгъл на коридора и седна отгоре му, докарвайки такава отчаяна физиономия, че и най-коравосърдечния човек би се втурнал да му помогне. Е, ако сложеше пред себе си и табелка с надпис " Кой ме иска? " идилията щеше да е пълна, защото той и без това приличаше на сритано и изоставено пале.
Заглавие: Из коридорите 
