Сенчестата полянка

[img][/img]

Нейтън излезе от стаята си и веднага тръгна някъде из двора.Не му се стоеше в училището,все още нямаше много хора,и на него му беше скучно да си стои сам.Искаше малко разнообразие и забавление.
Докато се разхождаше из двора навлезе в една гора,а след това попадна и на една поляка,която му се струваше подходящото място за почивка.
Все пак времето беше горещо и на него му беше много топло.Момчето се разхождаше само по потник,и му идеше да се съблече чисто гол,но това щеше да срине самочувствието му,което беше доста голямо.
На няколко крачки от себе си,той видя момиче.Приближи се леко към нея и се усмихна.
Какво толкова,нищо няма да ми стане ако я заговоря помислиси и направи още една крачка към непознатата.
Тя вдигна погледа си и го погледна,той се усмихна и реши да се представи.
-Аз съм Нейтън Скот. - след което подаде ръката си.

Момичето му се стори приятно.Преди да седне до нея,той отново я огледа.Тя беше красавица,предполагаше,че е вампир,но все още беше рано за каквото и да е предположение.
Нейтън седна до нея и се усмихна.
-Е,Аня от къде си? - попита той и се огледа.Двамата се намираха на много приятно и вълшебно място,където всичко можеше да се случи.Вероятно такива бяха повечето места в академията,но точно това беше много специално.

-Обичам Германия,бил съм там доста време,самата държава много ми харесва,хората също са много приятни,определено бих отишъл отново,може би ваканцията. - усмихна се Нейтън,след което се загледа някъде в далечината. - Аз съм от Ню Йорк. - каза той. - Израстнал съм в огромно семейство,но за съжаление,от това огромно семейство останах само аз. - той сведе погледа си и замълча за момент. - Да,аз съм вампир. - усмихна се момчето и се приведе малко към нея. - А ти какво си,понеже съм сигурен,че си вампир,но долавям и друго в теб,да не би да си хибрид? - попита и я погледна.

-Моята история е много тъпа,но щом искаш да знаеш..така израстнал съм с майка си,баща си,леля си,чичо си,баба си и дядо си. - усмихна се момчето. - Когато леля ми почина,чичо реши да замине,и повече не се върна,което е доста странно,но както и да е,започнах да уча в обикновенно училище и за мои късмет на 17 години станах много известна баскетболна звезда,лошото е,че баща ми беше много строг и постоянно се държеше гадно с мен и ме караше да съм най - добрия,а когато загубех,той ми се караше и дори ме биеше,по - късно той и майка ми се разведоха,а той си намери втора жена.След края на един от мачовете ми,един вампир ме превърна,хубавото тук е,че ме спасява от баща ми и гадната му втора жена.Вампира,който ме превърна - Рен ми стана най - добрия приятел и ми помогна да се справя със силите си и всичко,един ден обаче. - Фокс замълча за известно време. - Един ден обаче го убих.Точно тогава реших да дойда в академията,която Рен ми препоръча.

Аня се заслуша в неговата история. Колко й напомняше за нещата, които брат й й беше разказвал или които сама беше преживяла. Знаеше как в момента се чувстваше Нейтън и й ставаше ясно какво изпитва.
-Историята ти изобщо не е тъпа. Всички ние си имаме нашите истории и мислим, че звучат тъпо, но всъщност изобщо не е така. А относно убийството-всеки от нас се учи. Аз лично бях абсолютно същата. През нощта убивах, а сутринта съжелявах, макар и да бях гладна отново. Всеки трябва да се научи да опитоми вампирската си част. Е, и върколашката също.-подметна Аня и се засмя леко.

-Да,наистина си права. - Нейтън се загледа напред,а след това премести погледа си на Аня.В момента беше настъпило неловко мълчание,а това понякога много изнервяше момчето,затова той реши да разведри малко обстановката. - Какво най - много ти харесва в училището? - попита приятелски той и `и се усмихна.
Той беше тук от наистина малко време и все още не беше разгледал всичко в академията,знаеше само къде са кабинетите.От предподавателите не познаваше никого,а от учениците само Аня.
Надяваше се до началото на учебната година да се запознае с нови хора.Момчето погледна към Аня и зачака отговора `и.

Тя сложи ръката върху рамото му.Кожата на момичето бе нежна и много приятна.Той я погледна,но после бързо отмести погледа си.
-Определено ще ги погледна. - увери я Нейтън,след което погледа му зашари наоколо.Надяваше се да види нещо интересно,но за момента не виждаше нищо,затова отново се върна на разговора. - То и аз не съм по - различен,също разгледах кабинетите...между другото ти си първия човек,с когото се запознавам от както съм дошъл в училището. - засмя се Фокс,след което се изправи. - Искаш ли да се разходим наоколо? - попита я той.Тя се изправи и мина пред него,а той прокара ръката си,по голото си рамо,като се опитваше да усети отново нейния допир.

-Да тръгваме. - отговори `и момчето,след което потръпна,когато тя хвана ръката му.Вероятно този толкова невинен жест не значеше нищо за момичето,но за Нейтън значеше много.Тази близост...
Момчето се оттърси от мислите си и се наслади на допира им.После се замисли къде да отидат.Не искаше да `и разваля настроението,затова бързо прехвърли всички възможности през главата си. - Добре,нека да отидем в парка. - предложих той и двамата тръгнахме към парка.
Още преди да се усетят,двамата вече се намираха в парка.
-Сега остава само да намерим западния парк и всичко е готово. - усмихна се Фокс и продължи да ходи.