Когато не ми се излизаше,но същевременно не ме свърташе не едно място,идвах на това място.Често то бе потънало в прах,беше задушно или в най-лошия случай заключено.Днес имах късмет и успях да вляза.Както и предполагах,сигурно то седмици никой не бе влизал тук.Един рафт книги бе паднал на земята.Изглежда доста отдавна,понеже бе затрупан с боклуци.Направих няколко крачки и се огледах.Завесите закриваха прозорците и светлината не можеше да проникне в стаята.Не си падах особено по слънчевите бани.Предпочитах мрачните и слабо осветените помещения.Стигнах до един стол и се проснах върху него.Въздъхнах.С всеки ден ставаше все по-скучно тук..Защо ли се оплаквам,аз съм едва от няколко дни в замъка...
Долових шум идващ откъм стълбището.Бе разрешено да идваме тук,ала ако някой учител не бе в настроение нямаше да се учудя ако ме накаже.На обърнах внимание и отново се потопих в мислите си.Вратата се отвори и аз бавно извъртях глава към силуета на новодошлия...