Розовото дръвче

Заглавие: Розовото дръвче Пон Май 16, 2011 9:14 pm

И през зима и през лято,то винаги си цъфти,дори и най-силният ураган не може да помете изящните му цветове.Уханието му наподобява на жасмин,приближиш ли се до розовото дърво ,всякаш забравяш за реалността и се потапяш в идилия

След като се настаних отидох на любимото си място - Розовото дърво.
Преди бях идвал в академията само веднъж и оттогава това местенце в двора на замъка остана в сърцето ми.Тук въздухът е винаги чист и наоколо е много тихо.
Седнах на сянка под дървото и се облегнах на стеблото му.Отворих любимата си книга исе зачетох.
Не съм разбрал кога съм заспал.Събудих се и видях ,че съм стигнал края на книгата.
-Какво по...-зачудих се и точно тога на един розов цвят падна върху книгата.След това още един ,и още един.Погледнах нагоре и разбрах ,че това не са цветовете на някое си дърво ,а на Розовото дърво.Разтревожих се понеже знам ,че нищо не може да накара цветовете да започнат да падах.
Имам предчувствие ,че нещо много лошо предстои...

Час след като приключих с разпределянето и на последните..за сега.. ученици и преподаватели,реших малко за изляза.Ако не го направех,главата ми щеше да експлодира,понякога съжалявах,че не оставих работата на другите,но пък каво щях да правя иначе.След дълго чудене ,реших че най-подходящото място за релаксация е Розовото дърво.Високо около 5-6 метра,то придаваше спокойствие на мястото около него.Набързо смених дрехите си и тръгнах.За първи път от много време се чевствах "скапана" , исках само да седна под дървото и може би да се събудя чак когато учебната година започне.
Времето бе доста приятно,луната се бе показала на леко мрачното небе,покрито с някой и друг кълбовиден облак.Нямаше да вали в скоро време,което беше чудесно.
Преди да се усетя бях пристигнала до дестинацията си.Но някой бе заел мястото ми.
"Ех да му се не види" изпъшках и тръгнах към него ,като мислех да отмина,но как да отминеш господин О`Конър,той бе от най-добрите ми приятели...Явно се беше умислил и реших да се пошегувам с него.Скрих се зад дървото и с едната ръка щипнах рамото му.Стивън се развъртя учудено,но след като установи,че няма никой спря да се мърда.Повторих упражнението с другото рамо,но този път ме видя...

Нещо ме ощипа.
-Хей ,Вики!-казах зарадвано.-Как си?-след ,което станах и я прегърнах.-Тъкмо се чудех дали няма да ми се случи нещо интересно днес и ето че ти се появи.-засмях се.-Благодаря ,че ми предложи да преподавам тук! Ако не беше ти в момента сигурно щях да седя вкъщи и да се чудя от къде да изнамеря нещо интересно.
Седнах и я поканих също да седне.
-Та ,как е с новите ученици? Кажи ми какво ме чака?-пошегувах се.Отново погледнах нагоре и Вики забеляза тревогата в очите ми.Погледнах я и нямаше нужда от думи за да разбера ,че се чуди какво ме притеснява.
-Виж...-казах и придвижих напред шепите си.В тях бяха онези три цветчета ,които паднаха от дървото.-Нещо не е наред Виктория.Сигурен съм ,че преди дървото не е правило така.

След като почувствах краката си изпънати на земята,разбрах че така мога да изкарам 100 години,че и повече.
-Та ,как е с новите ученици? Кажи ми какво ме чака? -чух,че Стивън ми зададе въпрос,на който нямаше как да отговоря,все пак не познавах всичките ученици.
-Ъм ,ами приготви се за Шок и Ужас - шегувах се разбира се - не .. сториха ми се миловидни - усмихнах му се,но той не беше в добро настроение
-Какво има? - попитах го озадачено,не го бях виждала такъв отдавна.
О`Конър протегна ръката с розовите цветчета в нея.
-Нещо не е наред Виктория. - вече се притесних,не беше ме наричал с пълното ми име,знаеше че ще има последствия,но този път определено не беше само за да ме ядоса.
-Но?! Как,то никога не прецъфтява! - станах незабавно,сякаш можех да направя нещо в изправено положение.
-Ох само това ми липсваше! - облегнах се на твърдото стъбло.-Нека мислим за това утре става ли?

Изведнъж се изправи ,а аз я гледах учудено.Изглеждаше доста по-притеснена.
-Странното е ,че тези цветове не са прецъфтели ,а постепенно променят цвета си в кърваво червено.-казах набързо.-ЧАКАЙ!!!-извиках ,а Вики се ококори.-Господи не мога да повярвам как не се досетих по-рано!Слушай сега.Това не са цветчета ,а семена.Това съм го чел някъде ,но не помня къде и кога.Помня само ,че падат като цветове и ,попаднали в ръцете на магическо създание с топла кръв ,променят цвета си в червен.Но трябва да бъдат уловени преди да паднат на земята.Защото ако докоснат земята докато са розови пламват и се превръщат в пепел.Това се случва веднъж на хиляда години Вики.Това е знак от дървото ,че вече е старо.Трябва да ги посадим.-изнесох й цяла лекция за розовото дърво.Направих три дупки в земята и посях семената.-Е ,дано да са здрави дръвчета.
-Нека мислим за това утре става ли?-каза тя.
-Добре де! Виктория...-казах бавно и ясно.Бутнах я леко и минах от другата страна на дървото.

-Ама и ти си един,има ли нещо което да не знаеш? - попитах го весело и някак успокоен след като разбрах защо падат цветчетата.
Тъкмо мислех да се отпусна отново върху меката трева,когато замалко щях да загубя равнонесие.
-Хей връщаш си ,а? - сръчках го в ребрата- За Бога приличаме на малки деца - засмях се и погледнах нагоре към короната на дървото.
Отидох до близката ограда и подпрях ръце върху нея.Колкото и да ми се искаше да се върна към старите години,когато можех да тичам като луда,без да ми прави впечатление,не можех.
-Хей ,хайде да спим тук - засмях се на реакцията на Стив. - ама ти не разбираш от майтап,А? - лицето ми придоби онова странно ,дяволито изражение,което не бе се появявало от години.
-Лошоо,минава 12 часа - погледнах го угрижено - моля те спри ме ако се разлудея -помолих го,той си знаеше за какво става въпрос.
От малки,след като минеше 12 часа се отдавахме на шегите и майтапите,а сега като по-големи не знаех до какво може да се стигне.

Отлично знаех за какво говори Вики.
Отидох до нея и също се подпрях.
-Хмм ,нека помисля малко.Ами ако не искам да те спра? Или пък няма да мога.-Усмихнах се и след това погледнах към небосвода.Луната беше пленителна ,а звездите искряха тъй ярко ,най-вероятно над нас има съзвездие.
Краката ми омаляха и седнах отново на земята.Отпуснах гръб на оградата и погледнах Виктория със злобен поглед.Преструвах се естествено.
-Ооо ,няма да стане така.Не може да се по-на високо от мен.-казах и я хванах за ръката.Дръпнах я ,но тя се противопостави.-Брей станала си по-силна!-засмях се и се завъртях към нея още държейки я за ръката.Хванах я с двете си ръце и дръпнах силно.Този път не успя да запази равновесие и тупна върху мен.Спогледахме се виновно.Минаха пет секунди така и изведнъж прихнахме в луд смях.

След продължителния смях ,беше време да стана от него.Луната започваше да залязва и оставяше великолепна гледка в очите на всеки,който я погледнеше.
-Боже колко е часа,цяла нощ ли сме били тук ?!- продължавах да си лежа отгоре без да ми прави особено впечатление.
Сетих се колко много неща имам за вършене,щеше ми се да си наема чистачка.Трябваше да оправя стаята и кабинета си,да попълвам декларации и какви ли не други документи,направо ми се плачеше.
-Между другото ,тежа ли ти? - попитах го този път сериозно,но беше удобно да лежиш върху друг,когато тревата е все още малка
-Ааа!- извиках неочаквано и бързо станах от Стивън,като леко се подпрях на гърдите му-забравих да сложа храна на Бъди... - как можех да забравя най-ценното нещо в живота ми.

-Ами ,глупости.Ти да тежиш?-изсмях се.Тогава тя леко се надигна и заговори ,че не е нахранила кучето си.
-Боже! Съвсем изключих.Как е Бъди?-попитах ,защото доста харесвах това куче въпреки ,че предпочитах котки.-Не се тревожи! Блекбери усеща останалите животни в радиус от два километра.Има много храна и е свикнал да поделя.Сигурен съм ,че ще занесе и на Бъди ,ако вече не го е направил.-отново се засмях.
-Както знаеш ,под розовото дърво сме ,така че не се учудвай на това колко бързо е минало времето.
Изведнъж се чу шум от близкото храстче.Отклоних поглед от Вики ,която още си стоеше отгоре ми.Не ,че имах нещо против.Дали някой не ни шпионира?Нещо черно се показа ,след което и две жълтеникаво-кафяви очи светнаха в тъмното.
-Ох ,Блекбери...-въздъхнах успокоен.-Какво търсиш тук?Къде е Бъди?Нагости ли го както съм те учил?-Блекбери само размаха с лапичката си ,което беше знак за съгласие.Чу се още нещо да мърда зад храста.

Сякаш от изневиделица се появи котката на Стивън.Беше черничка и мъничка както си я помнех,имах чувството че не остарява.
-Хей сладур!-викнах на котето,подаващо главичка между храсите.Този път вече станах и се запътих към животинчето.Малкото ме поглена любопитно,сякаш ме бе забравило.Наведох се за го гушна,но Блекбери изръмжа застрашително.
-Спокойно- усмихнах се на котето - не съм убила собственика ти- погледнах към Стивън,който все още си лежеше и изглеждаше като мъртъв.-Няма да ти го взема,твой е!-отдалечих се ,като видях,че не иска да го гушна.
-Хайде ставай мързел такъв,имаме работа - дори не знаех каква,просто трябваше да го разкарам от тревата,вече всички се разхождаха и щеше да е странно да ни видят на земята.

-Блекбери!Как не те е срам?Това е Вики.Стига си се правел на интересен.Много добре си я спомняш.-Котето само сведе глава и отиде да се умилква на Вики.
Станах и отидох до тях.
-Защо го направи Блек?Не се тревожи Вики.Ти си му любимка от момичетата ,с които съм се срещал ,но просто не иска да го признае.-погледнах подигравателно Блекбери и коленичих до него.-Нали така Блек?Не искаш да си признаеш.-Той скочи и аз се престорих ,че ме е съборил.Сборичкахме се.
-Хайде стига толкова.С госпожицата ,поне за сега ,имаме много работа.Ще те помоля да се прибереш ,а по-късно може да отидем при Вики и ще се видиш отново с Бъди.Знам ,че вече сте се срещали.Винаги когато си бил при куче козината на врата ти стои настръхнала цял ден след това.-засмях се.-Хайде бягай!-казах на Блекбери и той се запъти към замъка.
-Та ,до къде бяхме стигнали?-попитах Вики.

-Хъм,благодаря Блеки - погалих котето по главичката - поласкана съм от факта ,че съм ти любимка - засмях се,котето завъртя пухкавата си опашка настрани и тръгна съм академията.
-Та ,до къде бяхме стигнали?
-Ами до никъде-усмихнах се -изнесе ми лекция за дървото,седяхме и лежахме на тревата,ти де,не аз и сега май трябва да си ходим,сигурно на бюрото ми има хиляди документи. - оправих тениската си,която се беше насъбрала нагоре.
-Още малко и годината сигурно ще започне - добавих след дълго мълчание.
-Ти имаш ли работа ? -попитах Стив,след като разбрах, че се е загледал в далечината. Той не отговори,странно винаги ми отговаряше.Минах пред очите му и щракнах с пръсти
-Земя вика Стивън..имаме ли сигнал или само картина- той се усмихна ,но нарочно продължаваше да не ми обръща внимание .Господин О`Конр,ще има наказания!

Обичах да я дразня.
Когато щракна пред очите ми погледнах рязко към нея и й се оплезих.
-Не нямам си работа.Защо?-попитах.
Станах ,за да погледам изгрева на слънцето.Беше наистина красиво как бавно се подаваше зад хоризонта.
-Ако имаш нужда от помощ за нещо само кажи.И без това деня се очертава скучен.
Погледнах към Вики ,усмихнах се лениво и зачаках отговор.

-Ами,нямам нужда от помощ,просто питах - е добре де,да си призная имах,но не исках друг освен кучето ми да ми се мотае из краката.
Изведнъж се появи доста силен вятър,който развя косата ми до такава степен,че заприличах на пудел.
-От къде дойде този вятър...май ще се разваля времето - прошепнах едва чуто и прехапах долната си устна.
-И без това деня се очертава скучен. -добави от някъде си Стив
-Скучен?!Ха,така ли ,дообре,добре,скучно ти е с мен ? Ами да си ходя тогава-щом щеше да ме дразни и аз имах нещо за него

-Скучен?!
-Ами ,честно казано да.Гледай дори на времето му е кофти.-посочих към небосвода и се засмях.
-Ха,така ли ,добре,добре,скучно ти е с мен ?
-Ами ,да скучно ми е.-явно щяхме да продължаваме да се закачаме.-Шегувам се...-едва успях да го кажа.
-Ами да си ходя тогава.
-Добре!-възкликнах.-И без това има много работа за вършене.Хайде да тръгваме.-прегърнах я през рамо и се насочихме към замъка.
Не е лесно да се отървеш от мен Вики.Забрави ли?