Огледалната пещера

Името говори само по себе си...всичко в тази пещера се отразява върху водната повърхност.Прекрасно място за отдих и релаксация,но и много хлъзгаво,внимавайте!

Дилън тъкмо бе пристигнал в академията и веднага излезе далеч от там.Не помнеше колко е вървял,околностите отиваха надалеч.Накрая стигна пред някаква пещера и той застана пред нея а русата му коса се завея от вятъра.Вече се стъмваше.Някакво момиче стоеше с книга в ръка пред пещерата.
-Как се нарича това място-попита я.
-Огледалната пещера.-отвърна.
Момчето влезе вътре и завървя по дълъг коридор и излезе до водна повърхност.
Там стоеше много красиво момиче с дълга кафява коса и кафеви очи.Не и подхождаше да е сама.
-Здравей.Имаш много хубава коса.-каза и се усмихна,застана зад нея.Беше много привлечен от нея,дори сякаш беше останал без думи затова само я погледа дълго в красивите и очи.Със всеки друг човек щеше да се заяде,в този момент тъй като бе много раздразнен-прогонен на това място,но тя беше...различна.-Аз съм Дилън.-той се отдръпна на няколко крачки от нея и я огледа още по-добре.

Отидох до Огледалната пещера,за да се разходя и да подишам малко свеж въздух.Имах нужда малко да се откъсна от проблемите,а и евентуално да се преобразя и да освободя малко напрежение.
-Здравей.Имаш много хубава коса.-каза непознато русокосо момче,което беше много симпатично.
-Аз съм Дилън.-предсави се момчето.
-Аз съм Джейн - отвърнах на синеокото момче.
-Приятно ми е.-казах и си подадох ръката,след което продължих:
-Ако искаш седни до мен .. не бих отказала компания.

-Джейн...-повтори той като ехо,хвана ръката й и й се подчини-седна до нея,но просто не можеше да откъсне очи.Усещаше че и тя бе върколак,като него..е почти,тъй като той бе хибрид.
-Джейн,моля те..разкажи ми нещо повече за себе си.-постара се гласа му да не етолкова настоятелен,какъвто беше,а може би просто любопитен.
И с една идейка-въздъхна тежко и каза че му е много топло (което наистина беше така) и захвърли белия си потник настрани и се показа стегнатото му тяло.
След това се хвърли в студената вода с дънките и отиде до Джейн плувайки бавно,сякаш се закачаше с нея да се присъедини и тя.

Той поиска да му разкажа повече за себе си.Докато се чудех какво точно се очаква да му кажа на Дилън му стана топло и свали потника си,а после скочи във водата,за да се разхлади.После се приближи до мен и аз започнах да му разказвам:
-На 17 съм.Върколак съм.Имам сестра,която е с една година по-малка от мен и преди два дни се срещнахме отново след цяла година разделени.Родителте ни се разделиха и майка ни взе Уайли,а аз трябваше да остана с баща ни.Това е .. в общи линии.
-А сега е твой ред .. разкажи ми .. за твоя живот .. - съзнателно пропусках съществена част от живота си,но все пак не можех да му кажа всичко .. а междувременно свалих суичъра си тъй като и на мен ми стана горещо и се намокрих малко,но после реших направо да вляза както съм с дънките и тениската.

Дилън я слушаше,когато разкаваше,но след това Джейн реши да отиде до него във водата.Край със концентрацията.Запецна.Разроши мократа си руса коса с ръка,като се замисли какво точно да каже от незначителния си живот.
-На 18 съм.Върколак,всъщност нашия род произлиза от древна цивилизация върколаци,които в последствие се умешват с вещици.Историята е следната:Мъж от племето се влюбва в уж обикновенна жена и тя забременява.Всички от племето ги преследват,тъй като е разрешено дете само от брак в племето,не и извън него.Жената избягала и родила при някаква жена,на която оставила детето си и издъхнала.Та това може да се каже е моят най-първи предшественик.А жената е била вещица.
Живея сам от както се помня-само баща ми ми осигури жилище и ми изпращаше пари.Докато реши да не ме прати в тази,кхъм...академия.Но стига толкова за мен.
Как такова красиво и умно момиче е само...няма ли си приятел?-Дилън я погледна закачливо и отмести един мокър кичур от очите й-изглеждаше толкова млада и невинна...
-Какво ще кажеш да те почерпя питие?

Той ми разказа неговата история,от която разбрах,че той е полувърколак-полумагьосник.Когато той ме попита за приятел се замислих дали да му кажа и реших,че няма нищо лошо ако му кажа,но преди да успея той зададе следващия си въпрос:
-Какво ще кажеш да те почерпя питие?
Реших да зопочна подред и отговорих на първия му въпрос:
-Нямам приятел .. имах преди да постъпя в Академията,но .. той е .. мъртъв .. бяхме решили да идем някъде с колата да се разходим,но докато той шофираше си говорехме и той се разсея за миг и тогава катастрофирахме .. не помня как съм се измъкнала от колата,защото се събудих чак в болницата и полицаят,който ме разпитваше ми каза,че приятелят ми е загинал .. Бях много разстроена от този факт,но с течение на времето ми стана по леко,а дойдох в Академията,за да започна на чисто.И не пия.Вече не .. не и след снощи .. казах и лека усмивка се появи на лицето ми .. снощи аз сестра ми и още едно момиче пихме текила с лимони в стаята ми и тази сутрин се чувствах повече от ужастно,но не бих отказала да пием нещо друго.-след като казах това се замислих колко ли време съм прекарала тук с Дилън ..
-Имаш ли представа колко е часа тъй като днес сме на училище и не ми се иска да закъсняваме.След като Дилън ми отговори казах,че трябва да тръгвам и изчезнах.