Задният двор

Заглавие: Задният двор Пон Май 16, 2011 9:27 pm

First topic message reminder :

Задният двор - Page 2 Rockingham_castle_garden_600x

Заглавие: Re: Задният двор Вто Май 24, 2011 7:46 pm

-Няма проблем-усмихнах се и повдигнах рамене.-Гледай да не се пристрастиш към вампирската кръв.-предупредих го. Ако го направеше щеше да стане лошо. Е, все пак не ми се вярваше.-Хайде, да се разходим в по-светлата част на двора.-усмихнах се. Ако някой човек минеше от тук, щеше да умре, просто така стояха нещата.-Е, как те превърнаха?-едва ли беше от най-приятните му преживявания, все пак не искаше да пие кръв.

Заглавие: Re: Задният двор Вто Май 24, 2011 7:52 pm

- Добре. - двамата тръгнахме из горичката. Вече бях много по-добре. Явно трябваше да приема, че съм вампир. Сойър зададе още един въпрос.
- Същност не съм бил ухапан. Аз съм от потомство на вампири. Историята ми се губи след седмият ми прадядо. Не знам точно кой е бил ухапан, но съм сигуре, че е било доста отдавна. Ами ти ?
Не знаех как ще реигира Сойър.

Заглавие: Re: Задният двор Вто Май 24, 2011 8:10 pm

-Потомък на вампир?!-ченето ми сякаш чеше да се откачи. Не знаех, че въобще има такова нещо. Знаех, че мъжете вампири могат да имат деца, но не и жените. Е, явно можеше.-Значи ти си вампир от малък, така ли?-не знаех как можеше да се живее в семейство пълно с вампири, просто ми беше някак непонятно.-Ами мен, превърнаха ме скоро. Бях се пребила в гората, един вампир мен намери, остави ме у нас, а след като се завърна ме превърна. Не е от най-интересните истории, но това е моята...А от къде си?

Заглавие: Re: Задният двор Вто Май 24, 2011 8:29 pm

Подсмихнах се.
- Да. От бебе съм вампир.
Вече се усмихнах. Забравих напълно за анти вампирските ми мисли.
- Живях в един замък, доста далеч от тук. Беше доста неприятно. Израстнах без никакви приятели... Освен Шейд де. Той беше първият ми приятел. По цял ден четох книги и доста рядко излизах от замъка. Сигурно ще ме помислиш за някое разглезено богатажче, което мисли, че е повече от всички. Е ти си решаваш.

Заглавие: Re: Задният двор Вто Май 24, 2011 8:49 pm

-Не, спокойно. И аз съм като теб. Баща ми е доста богат, но майка ми почина, когато бях малка. След това се е омъжил за втората ми майка, която всъщност ме отгледа. И така да се върна към главната тема. Израснах в семейство на богаташи, с драми и накрая ме превърнаха във вампир. Но всъщност бях доста разглезена, до един ден.-вгледах се в земята.-Както казах, споко, не се притеснявай.

Заглавие: Re: Задният двор Вто Май 24, 2011 9:04 pm

Открих втори вампир като мен. Отново си спомни за кръта, която беше изпил преди малко. Не смяташе да пие повече кръв за напред.
- Супер. Да седнем там. - посочих близката пейка. Приближихме се до нея. Аз седнах на върху земята. Беше много по-приятно.
- Хм... Какво мислиш да правим сега ? Все оше имаме много време.

Заглавие: Re: Задният двор Вто Май 24, 2011 9:21 pm

-Ами...-запознах, като направиш замислено изражение.-Може да разкажеш нещо за себе си?-седнах до него и скръстих крака по турски.-Смисъл каква музика слушаш, интереси, как попадна тук, интересно ми е да знам такива работи.-усмихнах му се, изглеждаше наистина приятен човек.-И не се изненадвай, ако по някое време не се движа, защото може да виждам нещо от бъдещето ти. Така е, когато някой ми разказва за себе си. Е, започвай...

Заглавие: Re: Задният двор Вто Май 24, 2011 11:37 pm

- Хах, добре... Предполагам, че най-удачно е да ти разкажа историята си. И да не забравим, музика не слушам. Замъкът на семейство Лорворо се намира в една мрачна гора, далеч на север. Както ти казах, имам скучно детство. Бях откснат от светът и затова пораснах без приятели. През цялото си време четох книги в семейната библиотека. Така горе-долу продължил живота ми. На единадесет годишна възраст намерих първият си приятел. Това бешее малък гарван. Немерих го на терасата. Кракът му беше счупен и аз го отгледах. От тогава сме неразделни. Но животът ми продължава. Един ден реших да се разходя из гората заедно с Шейд. Така реших да казва гарванът. Изведнъж от някъде чух шумолене и иззлезна един бандит. Той посегна към мен. Погледът ми се размазъл, а когато се фокусира отново, бандитът беше мъртав, а ръката ми, окървавена. Тогава реших да дойда в академията, за да си обясня случилото се в онзи ден. Горе-долу е това
Разказвах историята много бавно. Виждаха се първите слънчеви лъчи зад хоризонта
- Ами твоята история ?

Заглавие: Re: Задният двор Сря Май 25, 2011 8:11 pm

-Както казах, и аз бях като теб. Баща ми пътуваше много, отгледа ме втората ми майка. Имам и братя, които не съм виждала от година, те учат някъде си..Бях много малка, когато майка ми почина и от тогава не съм същата. Не, не четях особено много, като теб, но харесвах да рисувам и да слушам музика. Жалко, че не мога да пея.-засмях се и отново забих поглед в земята.-Както и да е. Една вечер, не помня какво бе станало, но бях в една гора. Събудих се, чак когато усетих кръв в устата си. Не беше като нормалната, беше от вампир. Момчето ме бе спасило и ме остави вкъщи. След време пак се срещнахме и той малко без да иска ме ухапа. И това е. После ме докара тук...И ето ме. Това е моята история.-затворих очи и се опитах да усетя и най-лекото полъхване на вятъра, направих го. Това беше едно от малкото предимства да бъдеш вампир.-А харесва ли ти да си вампир?

Заглавие: Re: Задният двор Сря Май 25, 2011 9:16 pm

Историите ни найстона бяха сходни. Но аз не знаех, какво е чувството, да се превърнеш във вампир. Сойър зададен още един въпрос. Тя явно беше доста любопитна !
- Хмм... Бих казал да, но не ми харесва пиенето на кръв. Е, може би ще свикна.
Замислих се за последното. Беше възможно. Тогава си спомних нещо, което бях забравил. Беше доста важно.
- Междудругото... Искаш ли да отидем заедно на бала ? Естествено само като приятели, не като нещо повече...
Усетих, че съм се изчервил. Вътрешно се надявах тя да каже "да".
- Междудругото трябва да се прибираме. - подадох ѝ ръка да стане и тръгнахме обратно към училището.

Заглавие: Re: Задният двор Съб Май 28, 2011 9:27 am

-Да, ще бъде чудесно да отидем...-казах замислено, отговаряйки на въпроса. Щеше да е хубаво да отида на бала с единствения човек, когото познавах от тук.
-Беше приятно да си поговоря с теб.-казах и се усмихнах. Вече бяхме в края на двора и трябваше да се разделим, защото спалните и общите ни стаи бяха отделно.
-Ще се видим на бала..

» Към задният двор