Южното крило

-Толкова се радвам,че те виждам отново.Знаеш ли колко ми липсваше?!?!?-Попитах сериозно след това я целунах по бузата и я гушнах силно,че чак костите и испукаха.
Всичко около нас беше толкова красиво...всичко беше до някъде зелено а вече беше и нощ.Обичах тъмното.

-Ами онова копеле Шон.-Усмихнах семило...отдавна бях забравил за тези синини.
-Спокойно вече не ме болят.-Усмиханх и се мило и след това продължих:
-Ти как си....къде беше.И всъщнсост и аз избягах от рая.

Когато преплете своите пръсти в моите се сетих за детството ни как по цял ден бяхме заедно.Толкова беше забавно.След това тя мепопита дали си имам приятелка.
-Не нямам си .-Усмихнах и се и след това си спомних как Шон ме биеше но единственото което ме крепеше беше тя.
-Когато той ме биеше спомняш си нали....единстъвеното което мекрепеше беше ти.Винаги ми помагаше и беше до мен.

-И ти моето....Това беше нормално когато бяхме малки но ако някой ни види може да каж,че сме гаджета.-КАзах и повдигнах веждата си.
-Но на нас какво ни пука ти си ми като сестра.ПРилича ме си доста.Хей спомняш ли си как преди когато бяхме малки летяхме из рая?-Попитах...крилата ми се бяха променили доста от тогава.

-Толкова си сладка когато се изчервяваш.-КАза хйи я погалих по изчервената бузка.
-Искаш ли да полетиме малко като преди....Сигурен съм че и твоите крила са прекрасни.
Усмихнах и се мило и след това от въздуха започнаха да се появяват малки огнени кръгове които се прикачиха по гърбат ми и след секунди вече имах чисто бели крила които по краищата си имаха лек червен оттенък.

-ЩЕ летим.-Усмиханх се и я целунах.И двамата излетяхме и след това погледнах назад.От нашитекрила сеотделяше леко червена диря.
-Погледни това сеслучва когато един ангел навърши 15 години.-Обясних и и след това се засмях.
ПОвдигнах вежда когато върнах погледа си напред замалко не себлъснахме в едно дърво.Бързо излетях нагоре заедно с нея.

-Леле какво е е случило с крилата ти?-Попитах и следтова ги докоснах сигурно майка и го е направила.Побеснях при мисълта.
-Спокойно ще намерим наичн да върнем предишния блясък на крилата ти.-Казах и я сгуших в мен.
-Дам прекрасно е....но ти си по-красива.-Целуанх я по устните и след това зачаках реакция.Може би небеше правилано но неми пукаше.
Исках да сме нещо повече от приятели.

Харесваше ми усещането на устните и.Започнах да я целувам страстно и я притисках все по-плътно към мен.
-Май приятелите не правят така.-Поклатих глава и повдигнах вежда.
-АЗ искам да сме нещо повече от приятели...ако се сещщаш за какво ти говоря.
Още от малък си падах по нея тя винаги ебила красив ангел.

-На горния свят по-красиво същество от теб нямаше.-Подсмиханх се и я поставих нежно да легне на големия облак.ЗАочнах да я целувам страстно по устните и после по врата като стигнах до раменете.
-Прекрасна си Мер.-Целунах я отново.
Беше божествено с тази слаба фигура.

Когато погледнах часовника си видях колко е часа беше страшно късно беше 2:30 през ноща.
-Хей май трябва да се връщаме....доста ще закъснеем.-Засмях сеи я целунх страстно по устните като езичето ми се заигра с нейното.
-Наистина ще си докараме неприятности.