Гората на страха

Нямах възможността до сега да се разходя из академията, тъй като трябваше да подготвя уроците си, но днес ми остана време и реших да не отлагам повече. Облякох се семпло и взех книгата, която все нямах възможност да до изчета.Това беше книгата "100 години самота" от Габриел Гарсия Маркез.Около 30 минути се чудих къде точно да отида, но после реших да 'хвана' пътя за някъде, пък до където стигна.Единственото ми условие беше да е на тихо място, защото все пак щях да чета.
И така, ето че най-после тръгнах.Докато минавах през двора, няколко ученици ми махнаха, аз естествено също им махнах.
Не след дълго, стигнах до една пътечка, която водеше към гората и тъй като вече се бях леко изморила реших да поема по нея.Пътечката беше тясна, а когато погледнех напред ми се струваше, че няма край.Дърветата наоколо бяха толкова високи, че короните им се бяха сгушили сякаш им е студено.Вървях, вървях и стигнах до едно дърво, което ми се стори най-голямо от всички.Реших да спра тук.Седнах и се зачетох.Бях се унесла и изгубих представа за времето.Погледнах часовника на ръката си - часът беше почти 19:00, а аз тръгнах в 17.
-Ха - казах си. -Когато ми е скучно ще знам как да убивам времето си от сега насетне.Въпреки, че това беше гората на страха. Взех книгата си, изправих се и тръгнах обратно към 'Академия Ерагон'. Прекарах си чудесно, а и книгата ставаше все по-интересна.Това определено нямаше да бъде последният път, в който посещавам гората.

Вече беше вечер.Само луната осветяваше гората.Бях цялата в кръв,като тялото ми беше цялото в колове.Бях се сбила с няколко вампира,като бях им изтръгнала сърцата.Изпитвах нечовешка болка!Крепях се едвам едвам.Подпрях се на едно дърво,като започнах да изваждам бавно коловете.Изкрещях от болка..Изведнъж чух шум..огледах се наоколо.Не видях никой,но усетих присъствието на някой.

Гората на страха?
Това име просто ме караше да отида там, пък и бях гладен. Е, едва ли някой човек би се заблудил и отишъл в такава страховита хора.
Докато се разхождах усетих чуждо присъствие. Покатерих се на едно дърво, след което се прехвърлих на друго. Видях ранено момиче.
Скочих от дървото и отидох при нея.
-Добре ли си? - попитах

Изведнъж видях някакво момче.То ме попита дали съм добре.Погледнах го и казах:
- Да,добре съм.
Стиснах зъби от болка.
Хванах един кол,който беше забит дълбоко в корема ми и го извадих рязко.Стиснах зъби и погледнах за миг в страни.