Изворът на щастието

След като се прибрах,аз трбяваше много да помисля за всичко,което беше станало,но все още не можех да си изкарам последните думи на Никол от главата.Затова реших да изляза малко.
Пратих един СМС на Елизабет да се видим някъде и се приготвих,облякох една тениска,и дънки,и излязох от академията.
Тръгнах към изворът на щастието,където беше сращата ни.
Пристигнах,и се огледах.Не я видях,затова реших да седна на земята.Седнах и се подпрях на едно дърво.По едно време Елизабет ме намери,аз се изправих и застанах пред нея.
-Здрасти Елизабет,как си? - попитах я,след това реших да замълча,защото тя попита какво има.Явно разбра,че нещо ме тревожи,затова `и предложих да седнем на земята за да `и разкажа.
Седнахме.
-Просто съм под напрежение през последните няколко дни,и затова исках да поговоря с теб,ти си много добра,и мисля,че не сгреших като те повиках. - усмихнах се. - С Никол имахме малко проблеми и се разделихме за известно време... - замълчах за момент и я погледнах. - Мисля,че никога повече няма да мога да съм с нея,но това е друг въпрос.

В началото не исках да `и казвам,защото така само щях да я отегча,но когато тя ми каза,че трябва да споделя с някого,за да ми улекне,аз най - накрая се съгласих и започнах да `и разказвам::
-Вчера аз и Никол излязохме на разходка,попаднахме на езерото "Байнс" и там щяхме да го направим... - погледнах към нея и леко се усмихнах,защото изражението `и говореше,че не иска да знае много подробности. - както и да е,в началото тя се дърпаше,защото я беше страх някой да не ни види,а после когато се отпусна,мен ме хвана страх да не ни видят,след няколко разменени думи... - замълчах за секунда. - Тя си тръгна,като ми каза,че трябва да си помисли за нас.
Огледах се и взех едно малко клонче от земята и го замерих на някъде.Не исках да мисля какво ще стане,ако наистина се разделим и тя тръгне с някой друг.И се натискат пред очите ми.Просто не исках да го повярвам.
-Сега се чудя как да си я върна обратно,защото знам,че тя много трудно прощава,а не искам да я загубя.

-Всъщност като се замисля,може наистина да опитам нещо,такова... - усмихнах се,после се огледах и се понаместих малко. - Разказвай сега ти,какво става с теб,искам да знам всякакви подробности,имаш ли си гадге,как вървят нещата...всичко с най - малката подробност. - нека това да прозвучи тъпо,нека да прозвучи,като разговор между две приятелки,ако ще.Но аз обичах Елизабет,тя ми е като сестра и много исках да знам какво става с нея,пък и искам да я защитавам,ако стане нещо,така че трябваше да знам всичко,както баткото знае всичко за малката си сестричка.

-Може би е скучен,но когато съм с теб,всъщност живота е малко по - хубав и свестен,но когато те няма...тогава е много гадно - усмихнах се и я прегърах,след което се наклоних малко към нея.
Погледнах я право в очите и замръзнах.Не знаех,защо го правех,но в момента я желаех ужасно много.Може би,защото Никол ми би шута,или просто защото тя беше най - добрата ми приятелка,и просто винаги е била до мен.
Наведох се леко и я целунах.Страстно и продължително.Отдръпнах се и я погледнах право в очите.
-Това май беше много глупаво. - казах в извинение и отскочих от земята,като се покатерих на едно дърво.

-Да,точно заради това,трябва да избягам някъде на далеч и някога повече да не се връщам,защото не заслужавам никакво внимание,все пак аз ще бъда учител след няколко седмици,и аз ще уча по - млади от мен,а това няма да е добре,ако се разчуе,затова моля тя не казвай на никого. - помолих `и се след което скочих на друго дърво,а след това и на друго.За момент ми се прииска да се превърна във върколак,но все още не бях сигурен,че ще е много добре да го направя.Но когато се отдалечих достатъчно от Елизабет,аз приех своята вълча форма и се затичах към академията.Като през цялото време се псувах.

Беше ми доста скучно на купона за откриване на учебната година, затова реших да се разходя из училището. Бях чувала хората да говорят за място наречено " Извора на щастието" и понеже ми беше инересно дали може да внесе малко щастие и в моето ежедневие, аз реших да отида точно там...
Мястото беше наистина прекрасно, малко езерце с невероятна природа около него. Сигурно затова хората толкова се възхищаваха на мястото. Все още не бях разгледала цялата сграда и околности на Академията, но смятах скоро да го направя. Седнах на една скала близо до езерцето и се загледах в прелестната природа.. Беше удивително как няколко дървета могат да те некарат да се чушстшая добре.

Докато стоях и се възхищавах на красотата на мястото, дойде едно момиче. Беше горе долу на моята възраст и изглеждаше страшно мила и симпатична. Бях я видяла на партито одеве, но тя си беше тръгнала много бързо.
-Здравей!Искаш ли компания?- тя беше застанала точно до мен и се усмихваше мило.
- Естествено !- отвърнах и аз.
Щеше да е хубаво да познавам някой в академията. Сигурно щяхме да се засичаме в някой часове, а това щеше да е добре. Можехме дори да станем приятелки.
- Аз съм Стейси. - подадох и ръка и довърших усмихнато - Приятно ми е!

-Видях те по-рано на купона .. а ти всъщност какво правиш тук? -попита ме тя.
- Всъщност бягам от скучния купон, защото наистина щях да умра от скука вътре.- отвърнах и аз.
Тя се възхищаваше на гледката, точно както и аз до преди малко. Обстановката на около наистина можеше да отпусневсеки, можеше да накара всеки да забрави за неприятностите от живота и да погледне с други очи на света.
Беше настанало мълчание междъ нас затова реших да го прекъсна:
- Как се озова в академията? - казах аз, но усетих че въпроса е страшно глупав затова довърших- Имам предвид разкажи ми за живота си преди да дойдеш тук. И надявам се да не съм много нахална.- усмихнах и се аз