Чудодейната река

Чудодейната река придобива името си ,от това че на всяко 15 число от месеца,луната слиза до такава степен,че опира върховете си в повърхността на водата.Местната история е,че обитателите на реката са магически създания,проклети от лош вещер.Магията ще се развали тогава и само тогава,когато луната слезе под повърхността на водата.И така ,всеки месец водните елфи се опитват да потопят луната,в опит да развалят проклятието

Наскоро бях пристигнала в Академията и определено беше време да поразгледам това място.Набързо облякох нещо и тръгнах нанякъде.Въпреки, че не знаех къде отивам все пак щях да стигна до някъде. Когато спрях да вървя разбрах, че съм се озовала до някаква река, която определено изглеждаше красиво. Бях се поизморила затова спрях да си почина пък и беше доста горещо. Седнах близо до реката. Наоколо нямаше никой за мое съжаление. Засега не се бях запознала с никой.Дори не познавах другите преподаватели в академията. Е не беше кой знае какво все пак щях да се запозная с тях скоро.Облегнах се на някакво дърво и се загледах в далечината.Трябваше да помисля над толкова много неща. Пък и скоро щеше да започне учебната година и нямаше да е лошо да подготвя уроците си. Докато се бях отпуснала чух стъпки зад мен. Обърнах се, но не видях никой. Може би, просто ми се бе причуло.Усмихнах се и отново се отпуснах назад и затворих очи за секунда. Когато ги отворих видях някакво момче да седи пред мен. Е не беше момче, а мъж де, но все пак. В първия момент се стреснах и за момент не знаех какво да кажа.
-Здравей. - казах аз и се усмихнах и подадох ръка. -Аз съм Аналейн Стивънс... Професор Аналейн Стивънс. - засмях се за секунда и погледнах към него.

Академията не беше лоша.Доста приятно местенце.Бях тук от има няма една седмица и вече ми доскучаваше.Радвах се поне,че ми дават да си нося тук телефона,i-Pod-а,лаптопа и другите ми любими неща,за да не умирам от скука,когато ми стане тъпо и нямам работа.
Стоях в кабинета си и подготвях първия урок,няколко слънчеви лъчи нахално проникваха през прозореца.След като свърших първият параграф,аз се изправих и облякох едно леко връхно яке върху тениската си,сложих телефона си в джоба и излязох от стаята.
Тръгнах надолу по коридора.Излязох от академията и закрачих нанякъде.Не знаех къде отивам,дори не ме интересуваше.Нямаше да се изгубя,просто исках да се разведря малко.
Навлязох в една малка горичка,или поне на мен ми се стори,че е горичка.Няколко крачки по - късно аз виждях една малка рекичка,която да си призная беше много хубава.
Вдигнах погледа си от реката,и тогата съзрях момиче.Сигурно беше ученичка,а може би и учителка.Тя се представи.
-Аз съм професор Алекс Колинс. - усмихнах се аз и подадох ръката си. - Приятно ми е да се запознаем.

Е изненадващо си намерих компания.Явно следобедът нямаше да е толкова скучен колкото предполагах или поне нямаше да скучая сама. Поне се запознах с някого и това е напредък.
-На мен също. - допълних аз и отново се настаних на местенцето си, което беше станало учудващо удобно. - Прав ли смяташ да стоиш? - попитах аз и се засмях леко отново. Е реших да пренебрегна това да си говоря с него на Вие. За няколко секунди настъпи мълчание затова и реших да кажа нещо. Всъщност мразех мълчанието и най-вече неловкото мълчание.
- Е Алекс дано нямаш нищо против да те наричам така или искаш професор Колинс? - леко се усмихнах и погледнах към него. - По какво преподаваш, разбира се, ако не е тайна ? - Щеше да е странно ако го пази в тайна, но това си беше негово решение.
-Аз съм преподавател по Защита срещу магии. - допълних и след това бързо отместих главата си на другата страна и зачаках отговора му.

Аналейн се настани на земята и се облегна на едно дърво,след което попита дали смятам да седя прав.Усмихнах се леко,съвсем незабележимо и седнах на земята до нея,подпирайки се на останалата част от дървото.
-Може да ме наричах както искаш,но аз лично предпочитам да ме наричаш Алекс. - усмихнах се и се загледах в реката.Въздуха правеше съвсем малки и незабележими вълнички по водата. - А аз как да те наричам? - попитах я,като отместих погледа си от водата и срещнах нейния.За момент замръзнах.Не знаех защо,но ми се стори,че тя ме вкамени с погледа си.намерих нещо в нейния поглед,което ме накара да се усмихна.След това отместих погледа си и се загледах отново в реката.
После тя ме попита по какво преподавам,като ми каза,че тя преподава по Защита с/у магии.Значи и тя е учителка,макар,че изглеждаше много млада и бих казал,че е ученичка,но явно външния вид винаги лъже.
-Аз преподавам по бойни изкуства. - усмихнах се,отново настъпи неловко мълчание.Веднага започнах да мисля тема за да прекратим мълчанието. - От колко време си тук? - попитах направо. - Защото аз пристигнах преди няколко дни и все още съм нов.

Интересно... Бойни изкуства... Преди бях ходила на уроци , но за доста кратко време. Е сега можеше да взема някой друг извънреден урок.Не, че ми трябваше , но изглеждаше доста забавно.Настъпи пак онова неловко мълчание, което аз никак не харесвах.В момента не се сещах какво точно да кажа.Докато се усетя Алекс вече ме бе попитал кога съм пристигнала тук.Явно той обаче беше тук от малко повече време от мен и може би познаваше академията доста повече.
-Истината е, че пристигнах преди няколко дни.Преди два или три дни и все още не съм разопаковала багажа ми, но нали има време. - Е пак бях започнала да приказвам твърде много.Това беше едно от качествата ми, които така мразех.Хората ми задаваха един въпрос, а аз си разказвах целия живот.Не, че имаше нещо лошо.За секунда се усмихнах заради мислите ми, но след това се върнах отново в реалността.
- Е Алекс...Разкажи ми нещо за себе си.Сигурна съм, че все пак имаш някаква история. - погледнах към него за да видя реакцията му и това дали ще отговори на въпроса ми.Все пак ми се искаше да го опозная. Нямаше да е лошо да се сприятеля с някого тук .

Изглежда,че тя е тук от съвсем скоро.Замислих се,и чак сега си отговорих на въпроса,защо не съм я виждал в учителската стая.
Погледнах нагоре.Слънцето се беше скрило зад един облак и вече не печеше толкова силно,колкото преди малко.Отдъхнах си малко и се загледах отново в реката.Не зная защо,но определено тази река беше едно от най - интересните неща в академията,но все пак не съм виждал всички неща в академията,затова тя за сега е на първо място.
Така се бях се загворил в мислите си и си правих класация за най - яките неща с академията,че дори не чух когато тя ми зададе въпрос.Без да искам,отново срещнах погледа `и и установих,че тя ме чака да заговоря.Усмихнах се съвсем леко и засрамено.
-Ами,аз идвам от едно малко градче,израстнах с баща си,и след като той почина реших да дойда в това училище.. - започнах аз и за момент се замислих и запитах едно нещо - Дали да `и кажа,че съм върколак? - Всъщност аз съм върколак. - признах си накрая.Надявах се да няма нищо лошо,все пак тук сме само такива същества и нямаше нищо странно и необичайно в това.

- Всъщност аз съм върколак. - каза той, а в първия момент леко се стъписах. Защото никога до сега не бях срещала нито вампир, нито върколак, но академията беше точно за такива същества пък и аз бях вещица. Така, че нямаше абсолютно нищо лошо в това.
-Аз съм вещица. - казах бързо аз и се засмях, а физиономията му беше повече от интересна.
Загледах се в далечината и започнах да обмислям какви ли още същества щях да срещна тук.Пък и със сигурност повече от половината ученици тук бяха върколаци и вампири. Е да се надявах, че щях да срещна и някой вещер въпреки, че от скоро време бяха на изчезване, което си беше странно.
-И не намирам нищо лошо в това да си върколак, дори ми се струва интересно. - засмях се леко и се обърнах към него. Загледах се в далечината. Наоколо явно нямаше никои, а повечето ученици все още не бяха и пристигнали.

Тя явно добре прие новината,а след като `и казах,че съм върколак,тя ми сподели,че е вещица.За момент се стъписах.Не знаех,че съществуват вещици,колкото и да е тъпо,не знаех.
Погледнах към нея,а после се обърнах назад,за да видя дали има хора около нас.След като не намерих хора,установих,че сме сами тук.
Беше малко странно да сме сами,при положение,че това беше академия и тук има ученици и учители,явно повечето все още на са дошли.
Слънцето отново се показа.Точно когато си мислех,че ще завали дъжд,това слънце се показа и започна да грее много силно.За по - малко от пет минути на мен ми стана ужасно топло.Свалих якето си и се изправих.
Отидох при реката.Потопих ръцете си,след което отново се върнах при Аналейн.
-Какво е да си вещица? - зададох може би най - тъпия въпрос.Не знаех,че съществуват. - Например ние върколаците се превръщаме във вълци и кожата ни винаги е много топла,независимо какво е времето,предпочитаме да ходим с колкото се може по - малко дрехи,но не може един преподавател да се разхожда само по гащи из коридорите. - засмях се леко. - Ако не вярваш пипни ме. - подканих я аз и се усмихнах чаровно.

Той ме попита какво е да съм вещица.Като се замисля всъщност бях като обикновените хора само дето имах разни способности.
-Истината е, че е същото като да си обикновен човек. Разликата е, че мога да правя разни неща и имам способности, които обикновените хора нямат. Това е . - отговорих на въпроса му. До сега никой не ме беше питал това. Явно защото много малко хора знаеха за способностите ми.Досега не бях срещала върколак, който да не знае за съществуването на вещици.Е аз не бях срещала въобще върколаци, но това си беше друг въпрос.Алекс започна да обяснява за това какво е да си върколак и за превръщането им. И как кожата им била толкова топла.
- Ако не вярваш пипни ме. - каза той, а аз се засмях защото това прозвуча по съвсем друг начин.Въпреки, че със сигурност той не искаше да прозвучи така.
-Това покана ли беше господин Колинс ? - попитах аз и се засмях отново и погледнах към него. Личеше си, че опитваше да се сдържи смеха си или поне на мен така ми изглеждаше.

Усмихнах се,а тя започна да ми обеснява,че всъщност вещиците са като обикновените хора,само дето имат някакви способности,каквито обикновените хора нямат.
-Значи сте като хората. - казах обощително накрая. - Но съм чувал,че вещиците имат някакви странни шапки и бръдавици,също така,че се придвижват като летят на метла... - засмях се аз,защото явно тя нямаше шапка,нито пъпки,пък за метла да не говорим.
Когато `и предложих да ме пипне за да се увери,че кожата ми наистина е доста топла,тя попита дали това е някаква покана,което ме накара да се засмея,но все още не избухвах в смях,а се опитвах да се сдържа,което си беше доста трудничко.
-Както искаш го приемай. - казах аз и я погледнах с погледа ми тип "плейбой"
Постояхме така известно време и скоро дойде залеза на слънцето,който беше наистина красив.Тоновете на небето се отразяваха във водата и правеха нещо божествено,светлината беше лека и нежна,обагрена в оранжевия цвят.

Определено нямах нито шапка, нито брадавица, но пък не бях от обикновените вещици, за които пишеха в приказките.Той предложи да пипна кожата му.Е добре щом настояваше.Поставих ръката си върху рамото му и се усмихнах.Определено беше топла, но и времето си беше доста горещо.
Погледнах часовника си и видях, че е време да тръгвам.Трябваше поне малко да се оправя с багажа ми и да подредя кабинета.Бях от хората, които трябвваше да свършат всичко на мига и не оставях работата си за утре.
-Алекс мисля, че е време да тръгвам.Хайде ще се видим някой друг път все пак академията не е толкова голяма. -казах аз и му се усмихнах.След това станах и тръгнах с бавни крачки към стаята ми.