Езерото Байнс

Погледнах екрана на телефона няколо пъти,първия път за да видя колко е часа,втория за да видя дали Никол ми е писала и третия,просто по навик.
Облякох си една риза и най - обикновенни дънки,след което си взех и очилата и излязох от стаята си.Исках да я видя час по скоро.
Тръгнах по стълбите,като слязох долу за броени секунди,като се спуснах по парапета.Браво на мен какъв пример давах на децата.Добре,че все още нямаше много деца.
Пристигнах във флоайето.Огледах се и на няколко крачки от себе си я видях - Никол.Както винаги облечена много секси.
Не зная как стана всичко,но когато пристигнах в училището,двамата се видяхме и просто разменихме опит като учители,бяхме в моята стая и пиехме вино,тогава се напихме и го направихме.Разбира се,на сутринта нея я нямаше и продположих,че всичко е било просто секс,но след няколко дни се видяхме отново в учителската стая,двамата се награбихме,после поговорихме и започнахме да излизаме.Вчера,след като се прибрах от разходката из двора,аз получих СМС от Никол,тя искаше да отидем някъде,вече като официална двойка.След още малко пращане на СМС - и двамата се разбрахме да се срещнем във флоайето,и после вече ще решим къде да отидем.
Така стояха нещата сега,аз и Никол излизахме заедно.
Приближих се към нея и я прегърнах,а след това сложих ръката си,зад главата `и и я придърпах към себе си.Целунах я страстно и продължително.Когато целувката приключи излязохме от академията,защото нямаше да е много приятно,децата да гледат преподавателите да се целуват,а когато бяхме във флоайето и малкото деца ни виждаха,дори бях убеден,че и директорите са ни видели.
Хванах Никол за ръката и двамата излязохме от академията и започнахме да крачим по двора и околностите.Времето беше доста слънчево,затова си позволих волноста да откопчая две копчета от ризата си.Явно и днес,като вчера се очертаваше много топъл ден.Обиколихме почти цялата академия,докато по едно време не усетих,че се отдалечаваме много.Когато се огледах,забелязах,че на няколко крачки от нас има езеро.И се приближихме,а когато се приближихме,установих,че това езеро,беше езерото "Байнс",което беше доста далеч от академията.
Обърнах се към Никол,усмихнах и се и седнах на земята.Тя седна до мен и аз се възползвах,да я придърпам в скута си и да започна да я целувам.
-Обичам те! - успях да кажа и започнах да целувам всяка част от врата `и.

Всичко стана доста бързо. Дори аз не разбрах как така с Алекс започнахме да се виждаме. От самото начало, още в първите ми месеца на пребиваване тук, бях хвърлила око на Алекс. Но все пак бях преподавател, не беше етично да му се натискам на места, където е пълно с ученици. Затова просто изчаках да се случи само. Както и реално стана, но не по най-подходящия начин. Двамата се напихме и го направихме, без дори да се познаваме лично.
Мислех си, че всичко е само секс, но ние започнахме да си пишем и да излизаме, но тайно. Преди няколко дни се бяхме разбрали да излезем като официална двойка. Все пак не можехме да се крием вечно от другите. Разбира се, нямаше да е особено хубаво другите деца да ни виждат, все пак им бяхме учители, но аз исках да им покажа реалността такава, каквато е. Обичахме се и това беше, не ми пукаше какво мислеха другите.
С Алекс се разбрахме да се чакаме на фоайето, където да излезем и да отидем някъде. Аз първа пристигнах на уреченото място и час, а само броени секунди по-късно и той се появи. Изглеждаше шеметно, както винаги. Когато ме хвана за ръка, няколко деца извъртяха глави и ни хвърлиха странни погледи.
След като обиколихме академията, с Алекс отидохме зад езерото Байнс. То беше много приятно място за разходка и имаше страхотна гледка. Седнахме на земята и момчето ми ме придърпа към себе си.
- Обичам те - каза той и ме целуна.
- И аз теб - отвърнах му бързо и му отвърнах на целувката.
Качих си единия крак върху него и продължихме страстно да се целуваме.
- Представи си какво ще стане, ако точно сега дойдат цяла групичка деца и ни видят да се натискаме тук - засмях се на милиметри от устните му и го целунах.

Прокарах ръка по бедрото `и.Като се опитах да сваля рокличката `и,но тя ме спря и се зясмя.Попита ме,какво ще стане,ако сега дойде една групичка с ученици и ни види.
-Тогава ще им изнесем урок по биология,на живо. - усмихнах се аз и продължих за я целувам.
Свалих едната презрамка на рокличката `и и започнах да целувам рамото `и,а после постепенно слизах надолу,докато не стигнах до деколтето.Тя отново се сепна малко,което малко ме накара да се изнервя.
-Какво има...да не би да те наранявам? - попитах я аз и отместих един кичур коса от лицето `и и я целунах по устните,след което се опитах да вкарам ръка под сутиена `и,но тя отново ме спря.Спрях за момент и я погледнах. - Всичко наред ли е?

Не зная защо, но се чувствах леко некомфортно. Може би точно затова, че адски много ми пукаше какво ще кажат другите. Не трябваше да е така. И какво като ни видят? Ние се обичаме и това не би трябвало да е пречка за всичко онова, което правехме.
Алекс направи няколко опита да съблече рокличката ми и да прокара ръце по нея, но все пък аз го прекъсвах. Какво ми ставаше? Трябваше да го оставя да го направи. Все пак риска е половината от забавлението.
- Какво има...да не би да те наранявам? Всичко наред ли е? - попита ме притеснено Алекс.
- Да, разбира се - отговорих му твърдо решена да му позволя да прави с мен каквото си иска.
Прибилижих се много до него и започнах да го целувам страстно. На него много му допадна това и той ми отвърна. Езиците ни се преплетоха в продължителна целувка, а ръцете му бавно тръгнаха да събличат роклята ми. Тих стон на наслада се изплъзна от устните ми. Неговите устни шареха навскяъде по тялото ми.
- Страхотен си!! - възкликнах и впих устни в неговите.

Сега тя ми изглеждаше малко по - спокойна и се отдаваше на това,което правехме.Едвам успях да стигна до ризата си,колкото да откопчая още две копчета,когато тя хвана ръцете ми и ги сложи на гърдите си.
-Ето така ми харесваш. - усмихнах се и продължих да я целувам,като се надавах наистина никой да не ни види.
Спрях за момент,а сега тя ме погледна изненадано.
-Извинявай,но май наистина не трябва да го правим тук,струва ми се,че някой ни гледа през цялото време. - започнах,но тя ме целуна и ме бутна на земята и продължи да ме целува,като се надвеси над мен.
Усещах парфюма `и,чувствах я,но не ми идваше кефа,това да го направим навън беше много рисковано и адреналина се качваше,но наистина ако някой ни види?
Ако дори директорката ни види?Какво щеше да стане тогава?
Леко се отдръпнах от нея и се опитвах да избягвам устните `и.Тя очевидно разбра,че не съм на кеф и въздъхна.

Не знаех защо не се получаваше. И двамата бяхме нервни или... не знам. Първо аз се дърпах, но след като се поотпуснах, Алекс започна да се стяга и просто не беше себе си.
Той се извини и каза, че май не е най-подходящото място да го правим, защото имал чувството, че някой ни гледа. Донякъде бях съгласна с него. Беше крайно неподходящо да правим каквото и да е на полянка, до езерото, където често идваха ученици да си почиват.
- Добре, както кажеш... - въздъхнах аз, останала без никакво желание да правим каквото и да било.
Той май усети, че всичко в мен е угаснало. За секунди, той искаше да го направим, а в следващите се дърпаше. Замислих се дали щеше да иска да продължим в някоя от стаите ни. Не исках да го притискам и исках да се изясним, за да не се получи някакво кофти недоразумение.
- Алекс... има ли нещо? Ако ти е неудобно тук, може да продължим в академията... ако имаш желание, де.
Надявах се да има желание, защото на мен рядко ми се появяваше такова и не исках да го изпускам точно сега.

-Извинявай,Никол,но май ми изчезна всякакво удоволствие за дни наред. - казах аз съвсем сериозно.
Изправих се и закопчах всички разкопчани копчета на ризата си,след което погледнах към нея.
-Искаш ли да се върнем в академията? - попитах я.Беше ми доста неловко,понеже и двамата бяхме готови да го направим,но така и не успяхме да сторим нищо.
Усещах как я отблъсквам от себе си,и сигурно скоро щях да получа някой шамар.
-Не ме разбира погрешно,но в момента когато се канехме да го направим,имах чувството,че сме на някоя магистрала или нещо такова. - надявах се да не прозвучи грубо. - Дано не е прозвучало грубо,но наистина не мисля,че това е най - подходящото място,извинявай.

Алекс наистина се държеше странно. Допреди няколко минути ми казваше, че ме обича, а сега ми казваше, че се чувства сякаш сме на магистрала. Магистрала?! Да не би да казваше, че съм... Не исках да мисля, че изобщо си е помислил такова нещо.
Изправих се след него, вдигнах презрамката на роклята си и тръгнах бързо напред без да му кажа дори една дума.
- Никол! - чух той да ме вика отзад и изтича до мен - Почакай!
- Какво искаш?? Нима очакваш, че ще искам да стоя с човек, който току-що ми каза, че като е с мен се чувства като на магистрала?! Нито пък очаквай, че ще стоя с човек, който каза, че му убивам всякакво желание... за дни наред?!
Не бях усетила, че вече виках. Усещах цялата кръв, която се бе качила в лицето ми. Бях толкова бясна, както скоро наистина не бях. Това излезе извън всякакви граници. И въпреки всичко, не спрях да крещя:
- Дали е прозвучало грубо? Грубо?! По дяволите, това беше не грубо, а чиста обида спрямо мен. Ако не желаеш да си с мен го кажи в лицето ми, не бъди страхливец, Алекс!
Дишането ми стана толкова учестено, че усещах как едва си поемах въздух. Ако още веднъж ме обидеше, заклевам се, копелето щеше да си отнесе боя.

Тя се изправи и тръгна нанякъде.
Започнах да крещя след нея и да се опитвам да я накарам да се върне при мен и да говорим като нормални хора.Явно тя не възнамеряваше да се върне,затова тръгнах след нея.
-Моля те,не извъртай думите ми,разбра ме напълно грешно,наистина исках да го направим,но просто не мисля,че това е най - подходящото място,все едно да отидем и да го направим на бюрото на директорката или повреме на час.
Тя отново се обърна,аз я хванах за ръката и я извъртях към мен.Лицата ни бяха на сантиментри.Наведох се към нея,готов да я целуна.
Никол ме гледаше много изненадано,и сигурно беше готова да ми удари шамар.
-Моля те,остани. - започнах аз. - Харесвам те и искам да съм с теб,но просто не случихме на момента. - продължих аз и се наведох за да я целуна съвсем леко,като се опитах да е колкото може по - страстно,но не успях.

Нямах никакво желание за нищо. Това копеле бе смазало всичко само с едно изречение, само с един жест.
- Моля те, остани... - каза Алекс с мил глас.
Наведе се към мен и се пробва да ме целуне. Опита се да го направи страстно, но не се получи, защото аз не му отвърнах, нито направих някакъв опит да го направя. Знаех, че трябва да спрем. Да спрем, докъдето бяхме стигнали.
Стоях и гледах Алекс ядосано, но мозъкът ми работеше на пълни обороти. Чудех се как да произнеса следващите си думи, как да ги оформя, така че аз, за разлика от него, да не го ядосам.
- Слушай - започнах аз и отметнах косата си назад - Мисля, че трябва да спрем дотук. В момента съм ти изключително ядосана, защото адски много ме обиди. Трябва ми време.. да си помисля за всичко. Не го приемай погрешно, но трябва за малко да не сме заедно. Когато си готов да ми се извиниш искрено и да ми се реваншираш, винаги си добре дошъл.
Очите ми вече бяха пълни със сълзи. Премигнах и няколко се спуснаха по бузите ми. Обърнах се и бавно тръгнах към сградата. Толкова му бях ядосана. Толкова много....

-Какво...о не,моля те остани. - продължих да `и се умилквам,но явно това нямаше да свърши никаква работа,защото тя ме гледаше напълно сериозно.
След като ме отчука и ми каза,че трябва да помисли тя се врътна и тръгна към академията.
Какво толкова бях объркал?Аз говорех истината.Щеше ли да е по - добре,ако го направех с нея,без никакво желание.
-НИКОЛ. - изкрещях след нея,но тя вече беше няколко крачки пред мен,а в главата си все още чувах последните `и думи: " Не го приемай погрешно, но трябва за малко да не сме заедно.Когато си готов да ми се извиниш искрено и да ми се реваншираш, винаги си добре дошъл"
Какво разбираше под реванш?
Тръгнах с бавни крачки към замъка,като се надявах тя да ме изненада от някъде.За нещастие изненада не последва.Прибрах се в стаята си.