Прокълнатата улица

Над улицата лежи тежко проклятие,който стъпи тук на петък 13 в 00:00 часа остава завинаги.Човека бива заклещен между две от астралните нива и няма връщане назад.Затова тази улица е пуста и необитавана,всеки се страхува да я доближи особено на посочената дата.

От дни наред ме мъчеше един и същи сън.Направо се побърквах...Не можех да си намеря място.От една страна какво толкова?!Просто сън...нищо,за което би трябвало да се тревожа.От друга обаче....мисълта,че мога да вкаменявам всичко около мен с един замах на ръцете,ме караше да се замисля върху това.
Сънят не представляваше нищо особено.Пейзажът беше следния....тъмна нощ,гъста,сива мъгла...както във филм на ужасите.Аз вървя сама по някаква тъмна улица и наоколо няма жива душа.Изведнъж,иззад мен изкача някакъв мъж и....в този момент се събуждам с писъци.Не можех да видя мъжа,а и винаги се събуждах на това място.Дори нямах представа какво става след това...
Всъщност именно сънят ми беше причината,поради която се озовах на прокълнатата улица.Бях чела за нея в библиотеката на училището,дори имаше снимка и всичко беше досущ като в съня ми.Може би беше глупаво да идвам тук,овците не ходят при вълка,но...какво да се прави.Такава си бях,обичах да рискувам.Преди да дойда тук,една мисъл ме караше да се чувствам спокойно...беше ден.Ситуацията обаче се промени когато стигнах това място.Нямаше никаква разлика,ден или нощ.Слънцето не можеше да се промъкне през плътните сиви облаци.Дори мъглата си я имаше...
-Спокойно..ако стане напечено ще се изпаря от тук...-повтарях си тихичко,докато вървях по мокрия асфалт.
Беше абсолютно безлюдно...Единственото нещо,което се чуваше беше кънтенето на токчетата ми...

_________________

Мотаех се из прокълнатата улица.Още едно от любимите ми места тук.
Беше тихо и човек можеше да се усамоти тук въпреки че никога не знаеш какво те чака иззад следващия ъгъл.За това винаги ,когато идвам тук си нося отвара за телепортиране и отвара за зашеметяване.
Напоследък мъглата на това място ставаше по-гъста с всеки изминал ден и това разпали интереса ми.Исках да науча защо...
Седнах да един дънер и се облегнах на живия плет зад него.Тъкмо бях започнал да умувам защо ли все повече се сгъстява мъглата ,когато чух някакво ритмично тракане.Веднага се изправих и с бавни и тихи стъпки се запътих към посоката ,от която идваше шумът.
Докато вървях изведнъж усетих нещо твърдо под краката ми.Погледнах надолу и разбрах ,че вече вървя по асфалт.Вдигнах глава и пред себе си видях женски силует поне така мислех.Не знаех дали се движи срещу мен или в другата посока ,за това приготвих отварата за зашеметяване и извиках:
-Хей!

_________________

Тъкмо се бях успокоила и отпуснала,сякаш страхът ми беше отишъл на кино,когато едно "Хей" ме накара да се разпищя.Идваше зад мен,затова моментално се обърнах в посока на шума.
"-Това е...краят ми!-успях да си помисля,докато се обръщах."
Причината тези мисли да се родят в главата ми беше,че в съня ми се случваше същото,но с една разлика.Мъжът от съня ми не ми казваше "Хей!".Обаче дори да е бил някой,добронамерен,със сигурност съм го изплашила с досадния ми писък.След като изпищях видях към мен да лети някакво шишенце,пълно с течност.
"-Мамка му,отвара!-протегнах ръце и замахнах."
Летящият към мен предмет остана неподвижно,вкаменен във въздуха.Следващото нещо,което направих беше да се телепортирам зад непознатия образ.
-Какво подя....-в гласа ми се забелязваше нотка на учудване и вълнение.-Защо не замръзваш?-изръмжах,опитвайки се да го вкаменя отново,но след като разбрах,че е безсмислено,ритнах обекта пред мен с крак и той...или то,не знаех точно,но определено не беше жена,падна на земята....

_________________

След като извиках се разнесе ужасяващ писък ,който ме принуди да хвърля отварата си.
Изведнъж тя замръзна в пространството и в следващия миг усетих нещо зад мен.Докато се усетя нещо ме удари силно и се строполих на земята.
Не виждах нищо освен женския силует.
Изправих се леко и се завъртях така ,че да подкося жената с крак.След това използвах телекинезата си ,за да се върна стъкленицата с отварата.Когато я хванах веднага я хвърлих към обекта ,но през това време мъглата се раздвижи и видях ,че въпросната жена е Алиса.
Веднага се проектирах пред нея чрез астрална проекция.Отварата се строши в гърба ми.Аз само се усмихнах и казах:
-Здравей...-след което паднах като дъска на асфалта.

_________________

Бях стъпила здраво на краката си и мислех,че ситуацията е под мой контрол,когато изведнъж....бум...бях на земята.Не си струваше...трябваше да се махам от тук веднага.Докато си мислих да се телепортирам някъде другаде,пред мен се появи познат мъж....познат,от скоро.След като ме поздрави и се сгромоляса пред мен,мозъкът ми започна да щрака на бързи обороти.След 10 секундно мислене се сетих.Мъжът от купона снощи,който така държеше да пия шампанско,а не вода.
-Хееей!-извиках и го избутах от краката си.-Ст...-бях забравила името му.
Това определено беше един от недостатъците ми...Не запомнях имена.Определено щях да имам известни проблеми с учениците тази година,поне докато им науча имената,а това най-вероятно ще стане към края на учебната година.
-Професоре....-реших да импровизирам.
Лежеше в без съзнание.Изправих се на крака,съпътствана от силна болка в лакътя....Погледнах към мястото,от където идваше болката и видях,че съм се наранила при падането.Белият ми потник,ръката ми,всичко беше в кръв,но нямах време да мисля за това.Приближих се до неподвижното тяло до мен...чакай малко,имаше две неподвижни тела!
-Астрална..проекция!-едвам успях да се сетя втората част от името на тази сила.-Страхотна сила....-прошепнах на носа си и приклекнах до мъжа.-Хайде...ставай,ставай...-започнах да го удрям леко по бузата.
Знаех,че е добре.Фактически беше сразил астралното си тяло,тоест нямаше му нищо.Дори да убият едно от телата на същество с такава сила,другото ще остане живо...Грешка!Само ако убият астралното,тогава важи този факт...Както и да е,най-добре щеше да е да спра с философските си размисли и да направя нещо.
-Хайде ставай,преди някой вълк да ни е изял!-изръмжах злобно,продължавайки да му удрям шамари,само че малко им увеличих силата...

_________________

Астралната ми половинка се върна обратно в мен и аз полека се изправих.
Нямаше ми нищо ,но когато използвам тази сила истинското ми аз просто се превръща в беззащитна купчина месо.
Отидох бързо до Алиса и й помогнах да се изправи.
Скъсах парче от ризата си и с него започнах да превързвам лакътя й ,докато й говорех:
-Съжалявам! Помислих те за заплаха.-започнах да се извинявам.Бях много добър в това.-Просто тази мъгла...и-и-и писъка и трябваше да действам.Така трябва да е по-добре.-казах ,след като превързах раната й.
-Трябва да ти го призная.Удряш доста силно за момиче!-казах и се засмях.

_________________

Вече бях спокойна...Този човек не беше някой,който иска да ме убие,напротив.За малко да умре опитвайки се да ме спаси...Е беше добре.Дори се шегуваше.
-Надявам се,че не съм ти счупила някое ребро!-изсмях се на мой ред.-Всъщност,въобще не мога да се бия...получава се когато съм уплашена..-присвих очи.-Затова имам силата вкаменяване,да не могат да ме бият.-извих ръка,за да погледна лакътя си.-Мерси са превръзката,много мило...-приближих се до него.
Над веждата си имаше драскотина от която се стичаха капки кръв по слепоочието му.Сигурно се е наранил при падането,не съм го удряла в главата.Примигнах два или три пъти с очи и протегнах ръка към него.Той се отдръпна настрани,защитна реакция.
-Няма да те бия...спокойно!-изсмях се и го хванах за рамото със другата си ръка.
Приближих протегнатата до главата му и насочих длан към раната.Ръката ми започна да свети и раната на мъжа изчезна след броени секунди.Докато всичко това ставаше той гледаше учудено,явно не е предполагал че съм ангел...
-Такива са моите превръзки...-усмихнах се и се отдръпнах назад.
Изведнъж се дочу някакъв шум,който не идваше нито от мене нито от Ст...забравих да го попитам за името му.Двамата се обърнахме вляво,от къде идваше звукът.Мъглата започна да се мърда,всеки момент някой щеше да се появи иззад гъстата завеса.Може би,това щеше да е мъжът от съня ми...може би имах късмет,че Ст..колегата ми е тук...

_________________

"Сега пък какво отчете тази аларма" -мислех си докато вървях към прокълнатата улица.Минаваше полунощ,а беше забранено за ученици след 10 вечерта... въобще не ми се искаше да ходя там..първо защото се намира в най-далечния край на замъка и второ-така ми се спеше,че сигурно щях да се строполя на някоя пейка и да се събудя на петък 13-ти.Бях облякла една широка тениска до коленете и къси дънки,,които едва личаха отдолу,взех ластика за коса,но нямах време да я вържа,исках колкото се може по-скоро да свърша с нужното наказание и да си вървя.
"Ох,на всичкото отгоре и непрогледната мъгла ме съпътстваше до края.Алармата беше отчела присъствие на 30 метра от края на улицата,затова нямаше да вървя бог знае колко,въпреки че гъстата,бяла завеса,придаваше усещането,че се движиш с часове.
На около 10-тина метра видях два силуета,които не можах да позная.Тръгнах към тях,но явно разпуснатата ми коса и широката тениска ги уплашиха и двамата се помръднаха леко.
-Ммм- прокашлях се - Вие двамата,вдигайте си дупетата от тук и в кабинета ми- правех се на строга,все пак това ми беше ролята..Скръстих ръце пред гърди и се доближих още малко за да видя кои са виновните.
-О,пресвети Боже,ама това сте Вие - изкисках се злобно-уплаших ли Ви?

_________________

Когато Алиса изцери раната ми се чу някакво прокашляне.
Двамата автоматично завъртяхме глави в посока на шума.
Това нещо се приближи и в него видях познати телесни извивки.
-Вики?-попитах аз и присвих очи ,за да фокусирам по-добре.
-О,пресвети Боже,ама това сте Вие!
-Вики...-изпъшках облекчен.Тя само се изсмя.
-Уплаших ли Ви?
-Съвсем не!-отсякох аз.-Ти да изплашиш мен?-сега беше мой ред да се смея.Всъщност да знаеш какво стана.Двамата се помислихме за демони и едва не се погубихме взаимно.

_________________

Сърцето ми беше започнало да тупти на бързи обороти...Защо въобще бях дошла тук?!Ах това мое любопитство!Някой ден ще ме погуби...И изведнъж,пред нас се появи Виктория Арчибалд.Какъв късмет,вече се бях приготвила за битка.
-Лично мен ме изплаши доста с тези широки дрехи...-отговорих на въпроса й,смеейки се тихо.
Сега се чувствах още по-спокойна...Вече бяхме трима и дори да ни нападнеше някой,със сигурност щеше да намери своя край.
-Какво правите тук?-жената повдигна веждите си въпросително,гледайки към двама ни.
-Ами...-усмихна се Стивън.
-Ами...-погледнах към него,защото бяхме започнали да говорим едновременно.
-Давай първа ти!-отстъпи ми думата мъжът и отново се усмихна.
-Мъжете винаги се правят на кавалери в най-неподходящите моменти...-набързо го смъмрих и продължих да говоря с недомлъвки.-Работата е там,че....Напоследък.....-чудех се дали да не излъжа,за да не ме помислят за глупачка,когато им кажа истината.-Ох,дойдох тук,понеже всяка нощ сънувам един и същи странен сън,който не мога да си обясня.Мислех,че ако дойда тук,понеже мястото в съня ми е точно тази улица,ще мога да намеря отговора.-прекарах ръка през косата си и погледнах надолу.-Този сън е като видение...,но аз не получавам видения...-вдигнах глава и ги изгледах един по един за да видя реакцията им.

_________________

Лунната светлина едва си проправяше път,за да достигне поне малко до улицата,всичко беше тихо и мрачно,нямаше дори мушички.Докато чаках да ми отговорят се оглеждах насам натам ,въпреки че нямаше кой да дойде..поне така се надявах.
Стивън се усмихваше ,сякаш беше на панаир и хвърляше по някой злобен поглед "хич не се уплаших".
Алиса разказа за съня си ,който лично според мен беше видение,но щом каза,че не получава,доста се почудих.
-Хм,странно наистина.Ами знаеш,тук всичко е възможно ,може би силите ти растът,или пък..може би... е било просто кошмар,спомен от детството,който преживяваш всяка нощ,причинен от това,че на тази улица всичко се повтаря на една определена дата. - нямах идея какво изпелтечих току що ,но отпуснах стойка и за миг затворих очи.Местенцето си беше доста странно,колкото и да го отричах имаше нещо около нас..души,демони...знам ли.Нещо караше буцата в корема ми да се покачва с всяка изминала минута.Лек ветрец полъхна и направи мястото още по ужасно,вече луната беше почти пълна и огромна,сякаш готова да ни остави тук вечно.Изведнъж нещо привлече вниманието ми,някаква светлина обливаше тъмната улица.
-Вижте ,не искам да звуча като най-страхливото същество на планетата,но само на мен ли ми се струва,че онзи прозорец свети -посочих най-крайната къща,която може би заради лунната светлина или пък заради нещо друго - светеше.

_________________

Заедно с преподавателя по по Грижа за магическите създания се обърнахме назад,на където сочеше Вики.И наистина...нещо в далечината светеше.Беше изключително странно,понеже не виждахме нищо на пет метра от нас заради мъглата,а онази къща,на повече от двадесет метра направо щеше да ми избоде очите.Образно казано сякаш се беше отворил някакъв тунел от нас към къщата,за да можем да я забележим.
-Изглежда доста зловещо,като се има в предвид,че наоколо няма жива душа.-огледах се,да се уверя,че не греша с доводите си.
-Мисля,че има някой вътре...-добави Стив,гледайки към светещия обект с присвити очи.
-Предлагам да отидем и да проверим какво става.Все пак,има ученици наоколо,трябва да се уверим,че е безопасно.-погледнах към Виктория,макар,че дори да не го бях казала,тя със сигурност щеше да отиде.
Такива й бяха задълженията.Двамата само кимнаха в знак на съгласие и се доближиха до мен.Виктория ме хвана под ръка и бавно,с уверени крачки закрачихме към къщата.Докато вървяхме,Стивън ту заставаше до Вики,ту до мен,а понякога дори избързваше и се налагаше да вървим зад него....

_________________

Стъпките ни отекваха по асфалта,движехме се с почти хармонични походки и звука ,който издавахме беше все едно сме на парад.Колкото повече приближавахме,толкова повече сърцата ни препускаха,поне моето,но предполагам и на останалите.Не бях се сражавала с демон или друг вид адско изчадие,може би вече от година и не се оплаквах,но всяко хубаво нещо си има и край,така че какво мрънках..Тримата приближихме вратата ,чуваха се шумове,някой говореше или по-точно шептеше.
Погледнах Алис въпросително ,не исках да казвам "Готови ли сме? ",затова се надявах да ме разбере и така.Е,явно очакванята ми се оправдаха,защото тя блъсна вратата с телекинеза и тримата нахлухме вътре.Надявах се на нещо по-различно от това което видяхме,трима мъже,застанали в кръг около някаква доста стара,раздърпана книга,мърморейки на латински,поне до колкото разбрах.Демоните ..или каквито и да бяха.. усетиха присъствието ни и веднаха показаха огромните си зъби.
-Какво по дяволите?! - извиках очудено и се опитах да взривя единия...Е,не стана това ,което исках,демона дори ми се усмихна.
-Благодаря ,вещице,точно там ме сърбеше - незабавната му отбрана бе очаквана,той хвърли една енергиина топка ,но слава Богу ,Алиса ме дръпна надолу.
-Мерси - благодарих й за това,че ми спаси живота и опитах да попреча на демоните да извършат някое убииство,като "изтичах" зад "моето " чудовище.В този момент се радвах,че баща ми е вампир,по принцип не понасях мисълта,че мога да пия от нечии врат,но сега ми харесваше.Явно всеки си беше избрал противник,защото Стивън не преставаше да левитира и удря своя демон,а Алис беше достоен опонент на демона,като го запращаше из стаята с телекинезата си.Рзбира се и изчадията не отстапвъха лесно,все пак бяха със поне 100 килограма по-тежки и 200 години по-опитни.

_________________

Тази вечер бях напълно уверена в себе си.Обикновено не бях настроена така,когато ми предстоеше битка...такъв ми беше характера.Сега обаче въпросът не ставаше за мен...тези демони застрашаваха сигурността на учениците в Академията и аз като учителка бях поела отговорността да ги защитавам.Тази мисъл определено ми вдъхваше смелост...
Когато влязохме в стаята установихме,че има три демона.Явно прекъсвахме един от странните им ритуали и това въобще не им хареса.
"-За всеки по един...-гледах демона,с когото щях да си поиграя на вещица."Колегите ми вече си бяха набелязали противник и уверено бяха встъпили в бой.Какво да се прави...замахнах с ръка и запратих демона си в другия край на стаята...и така още няколко пъти.Размятах го напред,назад с надеждата,че ще загуби съзнание,но той си беше костелив орех.Сигурно му омръзна да поздравява стената всяка секунда и докато летеше за пореден път към единия от ъглите на стаята,запратен от мен,той опъна ръката си и изпрати голямо енергийно кълбо към мен.Моментално откъснах вниманието си от него и се съсреодоточих върху електричния заряд.Замахнах с ръце,използвайки другата си сила-вкаменяване.Топката остана неподвижна в средата на стаята.Докато си бях отвлякла вниманието,демонът се беше изправил и вървеше към мен.Щом забеляза,че го гледам,реши да прати още едно от кълбетата си по мен.Нямаше да успея да вкаменя и това,просто се изпарих на място.Обожавах тази ангелска сила,макар,че мразих,че съм полуангел.Когато отново се появих в стаята,обградена от сини светлинки,демонът вече беше пред мен.Злото създание протегна ръка и ме хвана за врата.Започна да ме задушава,а аз се опитвах да се измъкна от огромната му ръка.
-Много поздрави на останалите вещици в ада..-самодоволна усмивка се изписа на свинското му лице.
Трябваше да играя подло,ако исках да остана жива...Вдигнах крака си нагоре и забих коляно между краката на демона.Той изквича от болка и ме пусна.
-Май обърка човека,който ще предава поздрави.-поех си дълбоко въздух.-Колко хубаво,че повечето демони са мъже.-белите ми дробове вече бяха пълни с кислород и се чувствах много по-добре.
Попринцип не можех да се бия,ама въобще.Може би заради този факт имах силата да вкаменявам демоните,но този номер не минаваше с демони от по-висш ранг.Замахнах с ръка и запратих облечения в черно мъж към стената.Трябваше да го убия,а за целта ми трябваше нещо остро.Започнах да се озъртам,хвърляйки поглед из цялата стая,опитвайки се да намеря нещо,с което да го пронижа.Нищо!Как можеше да няма нищо,което да ми помогне.Наведох глава и докато демонът се свестяваше от десет секундното си зашеметение се опитах да измисля нещо.Погледът ми се спря върху обувките ми.
"-Токчета!Би трябвало да подейства...-ликувах наум."Ритнах силно пода и обувката ми се счупи..
"-Уф,бяха едно от любимите ми!-нацупих се иронично."Погледнах отново към демона....Идваше към мен,нямах време за губене.Отстъпих крачка назад и замахнах с ръка към счупеното си токче.
-Ще ми дължиш един чифт обувки.-използвах телекинезата си,за да запратя острия предмет.-Обади се,ако в ада има намаление...-добавих,смеейки се подигравателно.
Частта от обувката ми се заби в челото на демона и той избухна в пламъци.Секунди след това изчезна съпровождан от силните си викове.
-Фюююу..-изтупах ръцете си една в друга и се опитах да проследя как върви при Вики и Стив.

_________________

» Къщата на улица Дейзи Хил, Лора и Ема Стоун
» Централната улица "Ла Рамбла"
» Божествени и прокълнати
» Опасни улици (2009)
» Джон Стайнбек

Прокълнатата улица

Прокълнатата улица

Similar topics

Similar topics