Призрачната поляна

Всички говореха колко било неприятно мястото..Ха!Реших да отида да видя какво са имали предвид.Тръгнах сама,защото никой друг не искаше да ходи на тази поляна,но не ми и пукаше.
Когато пристигнах се огледах и не видях нещо необичайно.Седнах в сянката на едно дърво и извадих кутията си с цигари.Запалих една и зачаках "да ме обземе ужаса".Засмях се на мислите си...
Един гарван прехвърча на близо,но като цяло започнах да се убеждавам какво параноици са приятелите ми.

Призрачната поляна?
Сериозно ли? В академията са създали и плашещо място специално за мен, което няма нищо общо със скучните класни стаи?
Трябваше да посетя тази поляна, налагаше се. Обожавах мрачните места, които караха обикновените хора да настръхват.
Обук кецовете си, дънките и черния суичър. Когато стигнах поляната разгледах наоколо и забелязах тъмен силует. Насочих се натам, а когато разпознах Емма се подсмихнах.
-Пушачке. - извиках и се засмях.
Радвах се да я видя, толкова време мина.
-Как си, Ем?

- Пушачке-чух познат глес и се обърнах.
- Охо..сестричке-засмях се.Зарадвах се да я видя тук.
- Как си, Ем?
- Хъм перфектно да кажем..-дръпнах пак от цигарата си
- Ти ли си злия демон обитаващ поляната?-пошегувах се и й посочих мястото до мен да седне..
- Заповядай до злата сестра-засмях се
- Ти как си Еф?Какво те води на това място,за което се водят прекрасни слухове?

Настаних се до Емма и се облегнах на дървото.
- Ти как си Еф?Какво те води на това място,за което се водят прекрасни слухове? - попита сестра ми.
-Призрачната поляна, кажи ми, как да не я посетя? - засмях се.

- Призрачната поляна, кажи ми, как да не я посетя?
- Дам точно в наш стил нали?
- От много време не сме се виждали и чували..срам!-засмях се
- Ти сега къде ще учиш?

- Ти сега къде ще учиш? - попита ме Емма.
- В магическа академия Ерагон. Поне тук няма да ми се налага да убивам познатите, само защото трябва да изглеждам по-стара. - засмях се.
Това винаги правеше проблеми. Но пък аз никога не оставях хора, които ме познават.
-А ти? - попитах я.

- В магическа академия Ерагон....-отвърна Ефи
- В Ерагон?!?
Ефи ме погледна въпросително..
- Ъм и аз съм там.
- Ау какъв късмет са изкарали с нас двете-засмях се и я побутнах леко с лакът,както обичах да правя преди..
Зад нас се чу шум и двете се обърнахме...

Чухме някакъв шум, който прекъсна смеховете ни. Обърнахме се назад. Нещо шумеше в храстите и дърветата, явно се движеше бързо.
-Е, това е призрачната поляна, да не сме преследвани от някой призрак? - казах и се подсмихнах.