Горското мостче

Скуката ме налегна отново. Писна ми да стоя и да правя нищо, за това реших да се поразходя. Краката ми ме отведоха до някакво горско мостче. Надявах се да срещна някой друг, но бях сама. Поне в началото.
Загледах се във водата, след което усетих нечие присъствие. Усмихнах се доволно, надеждите ми бяха оправдани. И все пак нямаше да се обурна, така или иначе този някой щеше да дойде и предполагам да ме заговори.
Продължавах да се правя на разсеяна, гледайки към малката река, която минаваше под мостчето.

Завъртях поглед и погледнах момичето. Да, беше вампир. Но не трябваше да се изненадвам, вече беше немислимо да срещнеш някой на места като тези и той да не е вампир.
-Здрасти. -Отвърнах на нейния поздрав. Усмихнах се, след което върнах вниманието си на реката.
Не бях виждала въпросната вампирка преди или поне не си спомнях да съм се засичала с нея.
-А ти си? -Попитах направо без излишни заобиколки.

-Аз съм Катрин. -Поледнах я, като поех ръката ѝ, след което се здрависах с нея. Седнах на перапета на мостчето и я огледах.
-Не съм те виждала преди. -Отбелязах, като кръстосах крака. И не беше чудно, бях сравнително нова тук.
Огледах мястото с периферното си зрение. Беше красиво, не можеше да се отрече, но предпочитах по-мрачни места.

Кимнах положително и си взех една от цигарите.
-Благодаря. -Казах, след което с поглед запалих върха на цигарата. Обожавах дарбата си. Дръпнах и оставих пушекът да се издигне нагоре, образувайки странни фигури.
-И аз съм сравнително нова тук. -Добавих и се усмихнах. Истинските ми намерения да дойда тук бяха съвсем различни; търсех двойничката си, както и още някой.
Нямах търпение да се дразня с моето копие, заслужаваше си го.
Разтърсих леко глава, за да се освободя от ненужните мисли и да се съсредоточа върху вампирката срещу мен.

-Свръхбързина. -Вдигнах рамене и се усмихнах. -Но не е кой знае какво, предпочитам първата си дарба. По-полезна ми е.
Отново дръпнах и се огледах.
-Ами ти? Какви са твоите сили? -Погледнах я със скрито любопитство. Изглеждаше ми интересна, а рядко някой можеше да запали моят интерес. Било то вампир или някакъв предмет.
Прекарах ръка по косата си.

-Изглежда си приличаме по доста неща, а? -Казах, като ѝ се усмихнах широко и последвах нейния пример, като изтръсках цигарата.
Времето беше хубаво, което ми навя спомени за миналото. Тръснах глава и се усмихнах.
Боже как ми липсваше времето, когато бях в онова градче, заедно с братята.
Усмихнах се при спомена за тяхната наивна любов, която ме забавляваше особено много.
-Греша ли? -Попитах, без да отделям погледа си от този на Елена.

-Спрях да ги броя. -Вдигнах рамене. -Не виждам смисъл.. Това го правят само хората.
Дръпнах от цигарата за пореден път и се усмихнах. Наистина не виждах смисъл защо повечето вампири брояха година след година от създаването си. Имаше ли смисъл? Така или иначе всички щяхме да сме до края на вечността.
Поне аз де. Знаех как да оцелея и бях убедена, че смъртта не ме очаква скоро. Не можех да твърдя същото за абсолютно всички вампири.
-Ами ти? На колко си?

Кимнах. Е, със сигурност бях минала 900 години. Можеше дори да сме наборки. Кой знае? А и в момента това не ме интересуваше особено.
-Е, имаш ли живи роднини? -Подразбираше се, че питам за други вампири, които да са с нейна кръв. Нямаше друг начин, по който роднина да оцелее за повече от 1000 години.
В деаствителност не се интересувах много от отговора; просто поддържах някакъв разговор, за да не умра от скука.
Загледах се на някъде, но все още очаквах отговора на вампирката.

Когато каза, че ги е убила се усмихнах широко.
-Започваш да ми харесваш все повече, знаеш ли? -Засмях се и отново дръпнах. -Ами.. подпалих ги.
Всъщност не съжалявах, заслужаваха си го. Подпалих ги без капка жал, някой би казал, че съм чудовище.. Е, не ме интересуваше дали ме мислят за такава. И да съм откачалка съм силна откачалка. Това ме отличаваше от останалите, които са имали тежко детство и тъгуват за любимите хора.

Кимнах.
-Аз предпочитам да ги измъчвам преди да ги убивам. Няма нищо по-задоволяващо от техните писъци. -Засмях се. Погледнах часовника си. -Трябва да вървя, но се обзалагам, че ще се срещнем отново и искренно се надявам да не греша.
Намигнах ѝ и изгасих цигарата си.
Скоро изчезнах и единственото, което подсказваше, че съм била тук е издигашия се последен дим от фаса.