Източният парк

Изкъпах се,гримирах се,вързах си косата на конска опашка и си облякох дънки и тениска и излязох.Реших,че е време да опозная замъка и да поразмишлявам за живота си до сега и как да го подредя за напред.Докато се бях отдала на мисли за щастливото ми детство и за първата и единствена до момента любов -Майкъл,неусетно стигнах до източния парк.Времето беше чудесно за разходка и докато се наслаждавах на гледката си спомнях всички мигове прекарани с Майкъл и тъкмо когато телефона ми извъня,за да ме уведоми,че получавам поредното съобщение забелязах пред мен една от преподавателките .. все още не бях сигурна дали и по какво ще ми преподава,но се надявах да е готина ..
Продължих да вървя към нея без да обръщам внимание на пищящия ми телефон .. скоро щеше да млъкне,а и тя ме забеляза ..
-Добър ден .. -казах леко неуверено ...

Леле преподавателката е млада и готина .. супер най-после!
-Не,разбира се,че нямам.А вие всъщност какво ще преподавете .. съжалявам .. какво ще преподаваш?
-Уайтуайдърология - отговори тя.
-Мм .. за първи път го чувам като предмет.Какво точно се изучава?-толкова бях напрегната поради факта,че тя е преподавателка,а аз ученичка ... до сега преподавателите в бившата ми гимназията се държаха сякаш са звезди,а тя се държеше толкова земно,че просто се молех да ми преподава.Не,че знаех какво точно означава Уайтуайдърология,но се надявах да разбера,а и тя точно в този момент започна да ми разяснява .. .

Тя ми разказа от къде произхожда и какъв е предметът и т.н. .. не,че не ми беше интересно,но това предизвика някои не толкова приятни спомени за моето семейство ..
-Не .. съжалявам .. интересно ми е просто се разсеях за момент .. а всъщност каква сте Вие .. съжалявам .. исках да кажа каква си ти .. наполовина Ангел на половина Вещица?-беше ми много интересно да науча нещо повече за живота на Алиса ..
-Ти всъщност на колко си?-попитах я по възможно най-непринудения начин .. попринцип годините не са от някакво значение за мен,но беше споменала,че не е много по-голяма и заради това.
-Ами аз ... - когато Алиса тъкмо започна да отговаря на част от милионите ми въпроси телефонът ми отново започна да звъни,но този път мелодията показваше,че ми звънят ..
-Извинявай .. - казах и си извадих телефона от чантичката.Погледнах дисплея номерът беше непознат реших да не вдигам .. тогава прочетох есемеса получен малко преди да се запозная с Алиса .. пишеше следното:
"Трябва да поговорим"-Наталия.
Оу ужас Наталия!Какво ли искаше ?! Нямам намерение да и отговарям или вдигам все пак тя ме беше забъркала в такива каши,че едва се оттърах .. добре,че беше Майкъл .. да ме извади от кашата .. и в този момент се сетих,че не съм сама изтрих съобщението и пропуснатото повикване и се обърнах отново съм Алиса.
-Много съжалявам .. стари приятели с които не бих желала да поддържам каквито и да било контакти ми пишат - не знам защо и го казах,не ме питаше,но все пак ..
-Е тъкмо ми разказваше за себе си или по-точно отговаряше на вулканът от въпроси които ти зададох ..

От разказът и разбрах,че и на нея не и е било никак лесно през годините.И докато ми разказваше за своя живот и за родителите си телефонът ми отново извъня.
-Как го направи?-казах възхитена докато вадех телефона си.Когато погледнах дисплея на него пишеше същия номер,който вече бях изтрила .. краката ми се подкосиха добре,че бях клекнала иначе със сигурност нямаше да запазя равновесие.Седнах на тревата и вдигнах:
-Ало?-казах плахо като не знаех какво да очаквам от отсрещната страна.
-Кой си ти?Какво искаш?-ужасно се стреснах .. кои си правеше гадна шега?
Отсрещната страна затвори без да каже нищо чувах само дишането.
Обърнах се отново към Алиса:
-Много съжалявам .. някои очевидно си прави гадни шеги ..
Искаш ли да отидем на купона по случай началото на учебната година?Само ако ще ходим да мина да се преоблека ако нямаш нищо против?-зададах отново два въпроса за по-малко от минута какво ли си мислеше за мен.