Западният парк

-Мястото наистина е много хубаво. - добави Нейтън като се огледа.Търсеше с поглед някоя пейка,но когато отново погледна към Аня усъзна,че няма да имат нужда от пейка.Тя беше прекалено щастлива и усещаше как момичето искаше да направи нещо щуро и лудо.
Тя стисна ръката му още по - силно,което накара момчето да се изчерви,и то доста,но той отмести погледа си и се загледа някъде в далечината.Може би я харесваше...съвсем малко.Щеше да е хубаво да е с нея,но не знаеше дали тя има гадже,може би вече е заета.Докато си мислеше за това,той без да иска изтърси:
-Имаш ли гадже?
Нейтън отново отмести погледи и усети как бузите му пламват.

Явно тя си нямаше.Това прозвуча доста добре за ушите на момчето.
След като отговори на въпроса,Аня го попита съвсем същия въпрос.
-Ами,аз също си нямам,преди имах доста,но в момента съм соло и не знам след колко време отново ще имам,поне се надявам този път за е за по - дълго от един - два дни. - засмя се Нейтън,след което се загледа негоре.
Ако се напрегнеше малко,можеше да види академията,дори и дали някой гледа през прозореца,но нищо повече.
-Какви сили имаш? - попита той внезапно.

-Телекинеза и пирокинеза. - повтори момчето и се усмихна.Сигурно това бяха много интересни сили,за съжаление обаче,неговите сили бяха доста по - безинтересни.
Аня попита какви са неговите сили.
-Ами,моите сили са слух и емпатия. - усмихна се Нейт. - Със силата си слух,аз мога да чуя нещо от много далечни разстояния,а със силата емпатия,мога да усещам чувствата на останалите същества и хора..слуха не съм го оправил и все още ми куца,но бързо се уча,и силно се надявам до началото на учебната година да владея тази сила. - Фокс се огледа и се опита да изпробва слуха си,но нищо не стана,затова се отказа да изпробва силите си,за сега.

-Така е.Например аз съм обиколил почти целия свят,но все още има места,на които искам да отида,и някой ден може би,ще успея да отида там. - каза Нейтън. - А и може някой ден да отида и на Марс,кой знае. - усмихна се момчето и продължи да върви.Той се спря за момент.
Този момент много му харесваше.
Фокс държеше Аня за ръка,а може би беше обратното,но наистина момчето се чувстваше много позитивно и не искаше този момент да свършва.Нещо в това момиче го накара да се чувства много свободен и щастлив.
Не му пукаше дали сега някой ще мине и ще ги помисли за гаджета,сега беше техния момент и никой не можеше да им го развали.

Нейтън се приближи малко към нея.
Не знаеше какво толкова го влече към това почти непознато момиче.Тя му се струваше красива,но все пак.Той се наведе леко към нея.Искаше да опита,трябваше да опита.Ако не опиташе щеше да съжалява цял живот,а дори и повече.
Всичко в това момиче,го караше да я желае все повече.И колкото повече време минаваше,толкова повече желанието се усилваше.Той се наведе още малко към нея.Лицата им бяха на сантиметри.Носовете им леко се допряха,а момчето се наведе още съвсем мъничко.
Леко и нежно допря устните си до нейните.Сякаш всичко около тях избухна,а после света спря.Нищо нямаше значение,освен тя.Целувката,колкото и кратка да бе тя,беше много страстна,изпълнена с любов.
А после целувката свърши,магията спря и всичко отново продължи да съществува.Сега щяха да дойдат последствията от тази целувка.
Фокс се отдръпна и я погледна засрамено.Кой си мислеше,че е?
Той току - що я бе целунал без тя да иска.Той щеше да приеме всичко,включително и тя да му удари шамар и да си тръгне.
-Извинявай,просто...исках да опитам. - каза той в извинение.

Тя отвърна на целувката му,което накара момчето да се замисли какво всъщност стана,но реши да не разваля хубавият момент,затова двамата просто продължиха да ходят.
Щеше да е тъпо да се прекрати този хубав момент с говорене,но накрая Нейтън не се сдържа и реши пръв да проговори:
-Това,което стана...хареса ми,но въпроса е,дали на теб ти хареса... - започна той като прокара ръката си през косата си и се усмихна.
Не искаше да прибързва,а и искаше да знае,дали това беше просто целувка или нещо повече.

Аня каза,че иска всичко да продължи и се приближи към момчето.
Лицата им отново бяха на няколко сантиметра.Нейтън се усмихна и се наведе леко към нея.
-Аз също искам всичко да продължи. - усмихна се чаровно и сложи едната си ръка на кръста `и и я придърпа към себе си. - Само един глупак не би поискал момиче като теб. - допълни,след което бавно се наведе към нея,за да я целуне.
В началото леко плахо,но после дойде и хубавата,страстната част от тази целувка.Момчето не искаше тази целувка да свършва,не искаше този момент да свършва,искаше Аня ужасно много.

Докато продължавахме да се гушкаме,тя изтърси,че ме желае,а след това сведе поглед.Аз я пуснах и я погледнах изненадано.
След като направих една крачка назад,а тя ме изгледа още по - изненадано от когато и да било.
-Мисля,че току - що направи най - голямата грешка. - започнах бавно и усетих,как тя започва да ме гледа тъжно. - Защото аз също те желая... - след което разперих ръце и се усмихнах,в началото тя не разбра какво говоря,но после се затича към мен и ми скочи на врата.По същото време,кръстоса кръката зад кръста ми.Аз я прегърнах и страстно я целунах.
Не знаех какво стана току - що,но определно ако нещата потръгнат,щях да я пазя много и нямаше да давам на никого да я закача.

-И на мен много ми харесва,дори сега си мисля колко хубаво може да ни е,когато сме заедно,всичко е просто прекрасно и не искам никога да свършва,защото аз те харесвам ужасно множо. - На момчето не му беше трудно да говори,понеже всичко това,той вече си го беше помилил,просто оставше просто да го изкаже на глас.Той я харесваше и я искаше,всичко останало не го интересуваше.
Тя попита какво ще правят сега.
-Може да се върнем в академията и там да измислим нещо. - предложи той и я целуна.