Класната стая

Влезнах в класната стая. Учителят все още не беше дошъл. Всички си говореха със свойте приятели или познати. Аз бях забил нос в учебникът по "Защита от магии". Беше пълна скука. Огледах се. Не видях нито един познат и отново се върнах на четивото си. Изведнъж, нещо се появи зад катедрата на учителят. Беше жена. Това бе преподавателят. Усмихнах се леко. Тя ни каза свойте изисквания. Може би щяхме да се погодим. Тя погледна към една от папките и от там почнаха да летят купища листа. След няколко секунди пред всеки ученик имаше по един лист. Учителката ни обясни задачата и всички станаха от местата си. Не бях използвал силата си от доста дълго време. Щеше да бъде доста забавно. Другите ученици бяха почнали. Из стаята захвърчаха листа, замериса на пушек и какво ли още не. Згънах листа на самолетче и го хвърлих във въздуха. Оставих го да полети малко. Изведнъж го хванах в ръцете си и го скъсах яростно. Усетих лека болка в ръката си, както и лепкава, топла течност. Погледнах и видях, че се бях порязал от листа. Едната ми вежда се вдигна учудено нагоре. Раната започна да заздравява доста бързо и секунди след това вече я нямаше. Бързо седнах на стола си и зачаках края на часа, като през това време гледах другите ученици. Звъннецът би и аз излезнах от стаята.

Закаснявах вече с 2 минути за часа по Защита срещу магиите, но за мое щестие и учителката също не беше дошла, когато аз влязох. Отправих се към едно свободно място и не след дълго на учителското място се появи, не кой да е ами Алиса. Това беше перфектно. Тя беше невероятна и страшно се радвах, че ще ми предава и тук. Тя поздрави класа и започна с помощта на една от силите си да раздава бели листове на всеки присъстващ. В началото си помислих, че ще ни даде контролно, но тя засмяно ни успокои. След това приложи силите си върху един от листовете. Определено си я биваше. По това което бях видяла до сега, владееше телекинеза, вкаменяване и телепортиране.
Малко след това тя ни помоли да един по един да и покажем силите си като първо застанем пред даската. Това не беше никак добре. Не знаех до каква степен бях овладяла силите си , все пак бях съвсем нова в тези неща, но определно знаех как се прави. Нищо не ми пречеше да пробвам.
Когато дойде моят ред излязох от пред и се зачудих какво трябва да направя. Бях се притеснила, а всички очакваха от мен да направя нещо, иначе щяха да ме помислят особнячка. Затова първо опитах с очарованието. Погледнах към госпожица Халиуел и си помислих, че искам да изглеждам като нейна близначка. Тази мисъл се натрапи в главата ми и слава на бога проработо. Успях да се преобразя и приличах точно на моята учителка.След това с помощта на телепортиране стигнах до мястото, на което стоях до преди малко. След като вече бях там седнах и върнах стария си образ.
По дяволите нямах си ни най-малка представа как става това може би ако се обърна след часовете към Алиса тя ще ми помогне, затова и казах:
- Госпожо може ли да поговоря с вас след края на часа?- усмихнах й се притеснено аз.