Масите на преподавателите

Свободно РП

Малко преди да започне бала,влязох за да пооправя декорацията.Доста се почудих дали
костюма ми беше подходящ,но исках да се почуствам като ученичка,не някоя навъсена ,стара директорка.Набързо сложих салфетките с телекинезата си и пуснах приятна музика.Естествето за всеки вкус си имаше и определена песен.След като се поуспокоих,седнах на един от столовете,чакайки да пристигнат останалите.

П.П - Пишете как пристигате и започвате с купона.Към 9 ще е официалното откриване

Гледах да дойда навреме.
Облякох се така.Влязох в трапезарията и заварих Вики сама.
-Ето я и купонджийката!-провикнах се ,слез което се засмях.Отидох до нея и седнах на един от столовете.
Когато я поогледах по-добре възкликнах:
-О ,господи! Вики какво си облякла?-изгледах я доволно.-Изглеждаш страхотно!

Започнах да се приготвям за партито.Надявах се да не закъснея,както винаги ставаше.
След като се облякох отново застанах пред огледалото за последно оглеждане.Усмихнах се,след което излязох от стаята си.
Слязох долу в голямата зала и започнах да се оглеждам.Не знаех кое е моето място,затова дълго време трябваше да вървя около масите на учителите.
След малко съзрях едно свободно място и реших да седна на него.Не ме интересуваше на кой е това място,сега си беше мое.
Огледах се,и всички зачакахме директорката да започне речта си,а същевременно,аз отпих от чашата си с вино,която си сипах.

След като в трапезарията бяха надошли няколко човека и 21 часа минаваше ,май бе време да започна с "речта",не че знаех какво да кажа.Надявах се в последния момент да ми дойде вдъхновението.На стола от дясната ми страна беше Стивън,който май наистина ме мислеше за луда,а от другата ми страна бе празно,заместник директора О`Браян отсъстваше по семейни причини.Някак си се надявах той да ме замести в речта,но от къде този късмет.
-Благодаря и ти изглеждаш супер-отвърнах малко нервно на Стив и въздъхнах тежко.-Е да започваме-прошепнах на себе си.
-Добър вечер- казах с лек глас ,притеснението надделяваше над смелостта,не че се изискваше кой знае каква,но все пак... - Тази вечер е откриването на първата учебна година и се надявам всички с общи усилия да я превъърнем в една от най-успешните.И все пак не сме дошли изцяло за учене,през периода Ви на престой,ще бъдат организирани екскурзии,партита,балове и още подобни развлечения.Радвам се ,че сте тук и искам да изкажа специални благодарности на Кристофър О`Браян,който за съжаление не е тук сега,както и на Стивън - посочих преподавателя до мен -за моралната подкрепа.-Ами общо взето ,това е което исках да Ви кажа ,а сега -забавявайте се.И не прекалявайте с алкохола,защото утре сте на училище-седнах вече по-успокоено на стола и отпих глътка от шампанското

От няколко дена бях тук,а досега не съм виждала всичките си колеги.Никак не ми се ходеше по купони,бях доста изморена,но от друга страна не исках да пропусна възможността да се запозная с всички преподаватели и да поогледам учениците....След като прехвърлих Джейн до стаята й,се отправих към моята за да се преоблека.Дълго стоях пред гардероба,чудейки се какво да си сложа и накрая реших да е нещо с което ще се чувствам удобно по време вечерта.Това беше решението,на което се спрях.
Нямах време да вървя към трапезарията и без това вече доста закъснявах.За да не се забавя с още половин час се прехвърлих пред входа.Докато крачих между масите,директорката довършваше речта си.
"-Чудесно,не съм закъсняла чак толкова много...-въздъхнах леко и се запътих към една маса с едно свободно място"...
Имаше доста хора,учители,ученици и останалите от персонала на училището.Залата беше доста добре обзаведено,което ми направи голямо впечатление.Все пак влизах тук за първи път и сигурно имаше още на какво да се учудя...Личеше си,че директорката има вкус.Бавно достигнах мястото,което си бях избрала.На стола до мен имаше една дамска чанта и докато я гледах директорката издърпа стола.Вдигнах поглед и й се усмихнах.
-Здравей!-погледнах към празния стол до нея.-Свободно ли е ?-попитах,преди да седна.
Кой знае,може някой да си е запазил място до директорката предварително...

Времето си минаваше,а празненството вървеше..може да се каже добре.Не ме биваше много в организирането на такива неща,но все пак...Бях се облегнала на стола и с лека усмивка наблюдавах хората около мен.Повечето говореха по между си,явно се опознаваха.Навън се бе стъмнило и мрак обгръщаше академията..и все пак беше топло,ужасно топло,поне аз така се чувствах.Налях още малко шампанско в чашата си,с надеждата,че няма да съм махмурлия на първия ден,щеше да е ужасно.Отпих малка глътка и побутнах салатата пред себе си със сребърната вилица.Нямах намерение да ям,но да седя така безмислено някак не беше в кръвта ми.
-Здравей!Свободно ли е ? - чу се приятен женски глас от лявата ми страна
Погледнах преподавателката,беше обечена стилно ,а пък и тя си беше хубава.Повдигнах вежди ,както правех винаги,когато бях изненадана .
-Да,заповядай!- подканих яда седне - Извини ме ако се бъркам,но ти трябва да си Алиса Халиуел нали?

Слава на Бога!....Мястото беше свободно!Не ми се мислеше какво щях да правя,ако беше обратното,тъй като залата беше претъпкана и да намериш място,на което може да седнеш с една дума беше...хм...нереално.
Издърпах червения стол към себе си и минах между него и този на директорката.Беше доста трудно да седна без да съборя нещо или да бутна някого,тъй като както вече казах тук беше като в мравуняк.Най-после седнах и въздъхнах силно от облекчение.След тази въздишка забелязах,че всички седнали около масата ме гледаха странно.Неловка усмивка замаза положението и всички продължиха да правят,това което правеха преди да се появя.Колко сладко...усмивката оправяше всичко,в повечето случаи.
-Да,аз съм...-извих леко глава към Виктория и прибрах косата зад ушите си,за да мога да виждам по-добре.-Виждали сме се няколко пъти до сега...-опитах се да си припомня тези моменти.
-Два,ако трябва да бъдем точни!-допълни русокосата жена и отпи от кристалната си чаша.-Шампанско?-предложи след като глътна глътката газиран алкохол.
-Не,не мерси!-започнах да клатя главата си вляво,вдясно.-Днес ще съм на вода.-не бях настроена за алкохол тази вечер.
Може би предпочитах да остана трезва,за да запомня имената на хората,с които щях да се запозная...А може би просто не исках да пия шампанско...Както и да е!Взех бутилката с вода и започнах да пълня чашата си,но преди да стигна до горе,един мъжки глас ме прекъсна...

Тъкмо Вики беше приключила с речта си ,когато се появи ослепителна млада дама.
Тъй като нямаше много свободни места ,тя се настани до госпожа Директора.Аз само я огледах и продължих да пия.Дочух ,че се казва Алиса.
Двете се заговориха нещо ,след което Вики й предложи шампанско ,но Алиса отказа.
Вместо това започна да си налива вода.Намесих се...
-Извинете госпожице ,но така не е редно!-двете ме погледнаха с ококорени очи ,а може и някой друг да ме е погледнал ,но да не съм забелязал.-Не е редно на празненство да се пие вода.Не че пренебрегвам личната ви преценка ,но за мен е неприемливо.Все пак няма нищо лошо да се полее откриването на Академията ,а и шампанското не е кой знае колко силен алкохол.-Станах и отидох до нея.-Така ,че ако ме извините...-с помощта на телекинезата си ,върнах водата от чашката на Алиса обратно в каната и й сипах шампанско.
Усмихнах се широко и се върнах на мястото си.

Имаше някакво събитие, и трябваше да присъствам..откриване на учебната година - няма как.
Изкъпах се, и облякох някаква рокля до колената. Сложих токовете, оправих косата и грима, след което излязох от стаята ми и отидох до масите на преподавателите. Директорката тъкмо свършваше речта си.
Отидох до една маса и си взех питие.

Чаках с нетърпение вечерта на партито по случай началото на учебната година. Знаех, че ще се видя с другите преподаватели и ще се запозная с учениците. Леко притеснение се прокрадваше в мен, че учениците няма да ме харесат, или пък че няма да се разбираме. Но оставих тези притеснения за следващия ден.
Бях облечена в дълга синя рокля. Косата ми падаше свободно по раменете ми, създавайки чувство на свобода.
Когато слязох в залата, установих, че беше предпълнена с ученици и преподаватели. Явно бях изпуснала речта на директорката, защото вече всички се забавляваха. Запътих се към мястото отредено за учителите. По пътя си видях много познати. Заговорихме се, разказхме си как сме прекарали свободното време и изпихме по някой друг коктейл. Напиването на такова събитие не беше изобщо уместно, защото репутацията на учителите пада адски много, особено в очите на възпитаниците си.
След още няколко минути шляене, видях Алекс, който стоеше сам на масата. Имаше адски притеснен вид. Отидох при него и поставих ръката си на рамото му. Все пак той не искаше да се показваме като обвързани пред другите.
- Алекс - усмихнах му се - Какво има? Цял ден днес изглеждах притеснен, не си ми се обаждал... Име нещо, което те тревожи. Кажи ми какво е?

Вечерта започна чудесно...първо се изложих с глуповатата си въздишка,а сега ми наливат шампанско.Не бях от тези жени,които пият по често и по много,за това се притеснявах...Една чашка щеше да ми е достатъчна за да бъда зашеметена,две-вече щях да съм пияна.Наблюдавах непознатия мъж,който ме обслужваше,без да откъсвам поглед от него.Истината беше там,че просто си мислих как да се отърва от алкохола.Не исках да се излагам,не сега.Знаех,че рано или късно това ще стана или пък ще направя нещо глупаво,но се молех това да стане колкото се може по-късно.
-Е благодаря Ви..ммм...-изкривих лицето си и погледнах към Виктория.-Как се казва?-прошепнах,но тя явно не ме чу,понеже беше прекалено шумно.
-Извинявам се,забравих да се представя...Стивън О'Конър.-мъжът явно сее беше досетил защо кривя така лицето си и ми спести въпроса.
-Алиса Халиуел...е Вие вече знаете,приятно ми е.-усмихнах се и подадох ръката си....
Той пое нежната ми ръка и се здрависахме.Наместих се по-удобно на сстола,леко придърпах роклята към колената си и скръстих крака.Започнах да оглеждам учениците...Боже,по нищо не се различаваха от учителите.Вече си бяха истински мъже и жени,без опит в магията...Всички взеха чашите си и някой започна да вдига тост.Дойде време за чукането,но никой не започваше.Всички гледах право към мен..
"-Какво става по дяволи те,да нямам нещо на зъбите?!-прекарах език през зъбите си за всеки случай."
-Алиса,няма ли да се присъединиш към тоста за успешна учебна година?-подкани ме директорката.
-Оуу,да...-погледът ми се спря върху чашата с шампанско.
Усмихнах се и я взех в ръката си.Всички се чукнаха и дойде време да отпием.Поднесох чашата към устата ми,нямаше какво да правя.Течността допря устните ми и я усетих над езика ми.....Стоп!...Върнах чашата на масата.Случайно бях забелязала едно момиче,ученичка,да бяга към изхода.Едвам я познах,но все пак беше Джейн.Какво ли е станало?...Трябваше да проверя,за всеки случай.С тези обаждания от непознат..не знам как не се е побъркала до сега.Грабнах чантичката си и започнах да се измъквам от масата.
-Тръгваш ли си?-учудено ме прекъсна Стивън.
-Всъщност...Да,изникна нещо..Съжалявам.-вече бях права,зад стола си.-Приятно изкарване.-поредната усмивка за вечерта се промъкна върху лицето ми.
Затичах се към изхода.
"-Ако искам да я настигна,така няма да стане!"-разумът в мен проговори.Първо,бях с рокля,второ,носех токчета и трето, не тичах върху писта от летище,а в зала претъпкана с хора.
-Майната му..-прошепнах,сякаш на носа ми и се изпарих преди да стигна вратата...

» Герои на преподавателите