Масите на учениците

Свободно РП

И едно, и две, и три, и четири... И едно, и две, и три, и четири... И едно, и две, и три, и четири...
Ох, тези токчета направо я убиваха. И не, въобще не бяха високи, ако си мислите това. Не, не е и като някакво пате. Макар че й идваше да ги събуе и да ги захвърли нанякъде си, където да не ги види повече, тя търпеше неудобството. Е, нали трябваше да се облече подобаващо за вечерта? Започваше тъ... училището.
Ах, да. Училището! Колко... неприятно. Мдам, може би това беше най-смекчената дума, която можеше да се използва в момента. Или пък най-смекчената дума, която използваше Фрей. Кой знае? Не съм аз тази, която сравнява дадени ситуации според тяхната важност. Или съм. Кой знае? Това го оставям на вас. Та.. така. Ако всичко зависеше от Ландън, русокоската дори нямаше да стъпи тук. Ала... влиянието на баща й, което напоследък рядко се упражняваше върху нея, я накара да дойде. Така щяла да разбере коя е... или по-точно какво е.
Честно казано Фрей Ландън продължаваше да смята, че такива неща като вампири, върколаци, ангели и други подобни глупости не съществуват. Ама напук на всичко реалността искаше да й докаже нещата в съвсем противоположната страна. Хмм... може би скоро щеше да се види кой щеше да победи. Но в момента везната клонеше в полза на реалността. И ах, как Фрей мразеше да губи.
Момичето седна на една от многото маси и зарея отегчен поглед в някаква несъществуваща точка....

Реших да отида на бала по случай началото на учебната година. Нядявах се на него да се запозная с нови хора, защото не познавах почти никой, все пак бях нова тук. Облякох си дълга червна рокля и се отправих към мястото, на което щеше да е купона.
На около имаше доста хора, но аз се чувствах сама, невидима за останалите. Приближих се до една от масите за ученици и седнах, като се загледах в забавляващите се покрай мен ученици и учители. Дано да срещнех някой познат, защото иначе щеше да ми е наистина скучно.

Надявах се да изкарам приятно на бала по случай началото на учебната година и да се запозная с някои от учениците.Когато отидох се запътих към бара,за да си взема нещо за пиене и да седна на някоя от масите.Не,че ми беше нужен алкохол,за да се отпусна,но определено бях напрегната.Взех си мартини и седнах на една от масите.
Беше едва началото на вечерта,а аз вече бях отегчена,затова реших да се прибера.Продължаваха да идват ученици.Трапезарията преливаше от хора,но на мен ми беше скучно.След като си допих питието станах и се запътих към изхода,за да се прибера в стаята си.

» Герои на учениците