Класната стая

„О,литература,колко хубаво само” мислех си докато вървях по коридора към кабинета.Харесвах предмета и затова си го запазих,като разбрах,че преподавателя отсъства.Другото,което ме привличаше беше удобството на кабинета, то кабинет ли беше като кабинет.По моето мнение си беше чиста всекидневна.Имаше телевизор с ДВД за да можем да гледаме някое филмирано произведение,поне такива преобладаваха.Взех си един душ и оставих косата си да изсъхне по естествения начин,знаех че ще изглеждам ужасно,но ...
облякох първите дрехи в габдероба си и излязох.
Когато влязох в стаята,имаше доста деца,явно този път аз закъснявах
-Здравейте – усмихнах се насреща им – Не очаквахте мен ,а? Е,в тази част на годината повечето имат други задължения и явно ще замествам господин Евънс.
-Та,вече се познаваме,затова да започваме.Литературата..няма да Ви карам да учите потяния,морфеми,синоними и т.н.Само ще кажа,че предмета е доста повече на основата на разбирането и размишляването,отколкото на зубренето .Както знаете съществуват няколко вида литературни произведения..басни,разкази,поеми,произведения,романи,съчинения,летописи ,приказки,че дори и комикси.Днес ще се запознаем с един роман..”Дон Кихот де ла Манча” от автора Мигел де Сервантес.С общи думи в него се разказва за приключенията на испанския идалго дон Кихот и неговия оръженосец – Санчо Панса.На пръв поглед Дон Кихот изглежда не наред,дори повечето литературни критици казват,че той е луд. Де ла Манча мисли себе си за рицар от средовековието,призван да се сражава в името на доброто.Както всеки рицар и той си има любима,нейното име е Дулсинея.За него тя е девствена принцеса ,която му принадлежи,но всъщност е едно селско момиче без благородническо потекло.-спрях за да огледам учениците,не бях сядала,защото така ми бе по удобно да гледам лицата на всички присъстващи.Обиколих зад дивана и подпрях ръце на облегалото.
-Може би се пипате,защо той не е като нормалните хора ,а се вживява в ролата си...ами колкото и нереално да звучи,той чете прекалено много за рицарските подвизи и мечтае да бъде такъв,да спасява невинните.-Отидох до близкия минибар и извадих две кани със сок от портокал и студен чай,пред всеки имаше чашка в която можеше да се сипе каквото пожелае.
-Ако питате мен,той въобще не е бил луд,просто е опианен от начина на живот,от подвизите на средновековните мъже и в желанието си да постигне идеала за мъжественост се е унесъл. – подсмихнах се –обзалагам се че и при вас момчетата правят какви ли не подвизи само и само за да впечатлят момичетата,само дето на днешно време ,не е модерно да спасяваш девойки от зли създания,а да показваш мускули.Нищо лично момчета – засмях се и сипах малко студен чай в чашата си.
-Хайде вземети си,не съм сложила отрова.
-Та да си дойдем на думата.Сега искам всеки от вас да ми каже мнението си.Дон Кихот бил ли е умопобъркан? И не исакм да се влияете от моето мнение,то си е изцяло лично! – отпуснах се в креслото и взех чашата в ръка.