Пустото гробище

Заглавие: Пустото гробище Вто Май 17, 2011 10:34 am

First topic message reminder :

Пустото гробище - Page 2 Scary_place

-Лъжеш.. -Казах. -Лъжеш ме.. -Приближих се още и се надигнах на пръсти, като целунах устните му съвсем леко като едно време. -Защо ме лъжеш? -Прошепнах, след което се отдръпнах така, че ако реши, можеше да си тръгне от тук.
Забих поглед в земята, но изражението ми беше безизразно-не изразяваше никаква емоция.
Оставих той да реши какво иска да направи.
Нима се опитваше да излъже, че не знача нищо за него? Мен или себе си се опитваше да измами?

Не реагирах на целувката й.
- Защо си мислиш че лъжа ? - попитах я спокойно ..
- Мислиш ли че като ми върнеш спомените нещо ще се промени ? - обичах Катрин , това не беше лъжа .. но тя винаги търсеше изгода само и единствено за себе си.
- Казах ти , колко пъти още трябва да ти повтарям .. ненавиждам те !

-Защо си още тук щом ме ненавиждаш? -Погледнах го. -Защо не ме отблъсна, когато целунах устните ти? Нима не ти хареса? Деймън познавам те. Мислиш си,че търся изгода от това, но аз те обичах! Да, избрах Стефан и не отричам. Но не избрах теб, защото непоказваше по никакъв начин, че се интересуваш от мен! Какво се очакваше да направя? Да стоя и да чакам? Колко време?
Кръстосах ръце.
Погледът ми не се отделяше от сините му очи.

Поклатих глава.
- Както ти сама каза обичаХ ... - засмях се.
- Ако наистина ме обичаше щеше да чакаш колкото е нужно ... - поклатих глава в отрицание.
- Докато се натискаше с брат ми .. как се чувстваше ? Помисли ми поне един път за мен ? Не мога да повярвам , че ми говориш за любов ... а ти дори не знаеш изначението на тази дума !

-Аз ли не я знам? АЗ? -Погледнах го гневно. -Ти ходеше по различни жени, докато аз оставах в имението, принудена да слушам брат ти и всичките му поезии! Връщаше се и дори не ме поглеждаше! Да ти беше хрумвало, че исках внимание? -Засмях се иронично. -Вместо това, ти реши да ме превърнеш. Е, доволен ли си? Предполагам, че това е, каквото си искал!
Обърнах се гневно с гръб.

- А на какво мислиш че се дължеше всичко това което изброй ? - попитайх я.
- Превърнах те .. защото исках да си само за мен .. но ти отново тръгна с брат ми .. - казах го леко гневно..
Не исках да показвам че страдам от това ..
- Исках да си само моя .. него ли разбераш ? - потоврих й го.

Обърнах се към него и се приближих.
-Аз винаги съм била. Винаги си бил ти, Деймън. Никога не съм изпитвала чувства към Стефан и мислех, че го знаеш. -Вдигнах рамене и го погледнах отново. -Но след като вече не изпитваш нищо към мен явно трябва да си тръгна.
Усмихнах се леко, без да показвам каквото и да било и се обърнах, приготвяйки се да се махна от това място.
Защо да оставам тук, ако той наистина ме ненавиждаше?

Хванах ръката й и я обърнах към себе си.
- Защо тогва кри любовта си към мен ? Защо не ми каза ? Ето затова всяка вечер бях с различна .. всяка вечер се прибирах пиян .. мислиш ли че ми беше лесно да те гледам как се целуваше с него ? И то пред мен ... - поклатих глава в отрицание.

-Не беше ли очевидно? Как те гледам, как разпитвам за теб? -Погалих бузата му с една ръка. -Толкова ли не усети колко се интересувам от теб?
Приближих се още, като целунах врата му.
-Не ми казвай, че ме мразиш, ще е жалко. -Прошепнах и се усмихнах съвсем леко. Как ми липсваше неговото тяло, неговите ласки и думи.
Бяха минали векове, в които небях срещнала някой, способен да замени Деймън по какъвто и да било начин.